Смехът е първичен и основен начин за общуване. Маймуните се смеят, смеят се също така кучетата и дори плъховете. Децата започват да се смеят много преди да се научат да говорят.
Никой не може да ви научи да се смеете, защото вие просто се смеете обикновено неволно или при разговор. Смехът е научна загадка, над която учените до ден днешен умуват.
Само в петнадесет процента от случаите ние се смеем, защото сме чули шегата на някого. Това твърди неврологът Робърт Проувин от Балтимор, който изучава смеха над три десетилетия.
Според него смехът е социална мярка, а не реакция на шегите. Във всички езикови групи смехът звучи по един и същи начин – ха-ха. Независимо от езика, който говорят, хората се смеят по еднакъв начин.
Това се получава, защото в мозъка ни има генератор, който произвежда този звук. Всяко „ха” трае една петнадесета от секундата и се повтаря на всеки пет секунди.
Смехът, който съответства на други времеви параметри – по-бързи или по-бавни – по-скоро прилича на сигнал за нередности в дихателната или в нервната система.
Глухите се смеят, без да чуват. Хората, които не виждат, също се смеят. Това свидетелства, че смисълът на смеха е в социалните взаимодействия в човешкото общество.
Шимпанзетата се гъделичкат, за да се разсмеят едно друго при криза в отношенията. Учените са гъделичкали плъхове и се оказало, че на тях много им харесва това, и че се смеят по време на гъделичкането.
Гризачите се връщали десетки пъти към ръцете на учените, за да получат поредната си порция смях. По време на смях в мозъка на плъховете се случват определени промени.
Учените се надяват, че опитите с гризачите ще помогнат при лечението на депресиите и тревожните състояния при хората. При смях при плъховете се изработва инсулиноподобен фактор, който действа като антидепресант. Най-вероятно същото се случва и при хората.
