Думите Космос и козметика са с един корен – древните гърци смятали, че в Космоса цари ред, хармония и красота – космео. През различните епохи критериите за красота са били, меко казано, странни.
Днес можем спокойно да приемем критериите на епохата на Ренесанса – жената трябва да има бели зъби и бяла кожа, черни очи, вежди и мигли, розови устни, бузи и нокти.
Жената на Нерон Попея избелвала кожата си с тебешир, червена боя използвала за лицето и ноктите си, черна – за веждите и миглите, а синя – за подчертаване на вените си.
В древността козметиката се приготвяла от лекари. Първото червило се продавало в малки кутийки и едва през края на деветнадесети век червилото придобило съвременната си форма. По онова време то било известно като пръчицата на Ерос.
Червилото е било създадено първоначално, за да придава блясък на устните на мъжете. То се правело от краве масло, пчелен восък, корени на растения и люспи от грозде.
Мъжете били задължени да го нанасят заради специален френски закон, от осемнадесети век, който задължавал представителите на силния пол да са с червило, за да се виждат устните им на фона на мустаците и брадата им.
В древен Египет цялото семейство трябвало да изскубва веждите си. Това било задължително при погребението на семейната котка, която се погребвала в специално гробище.
През шестнадесети век нанасянето на грим било толкова трудоемко, че жените използвали помощта на художници, за да бъдат красиви. Те миели лицата си възможно най-рядко, за да не отмият грима.
През осемнадесети век светските красавици използвали коркови топчета кожи от мишка. За да бъдат по-кръгли лицета им, жените лапали коркови топчета, които държали зад бузите си. От мишите кожи те правели гъсти вежди.