Връзките за обувки са изобретени през 1790 година, но не е ясно името на изобретателя на това толкова полезно допълнение към обувките. На 27 март в Англия са се появили първите връзки за обувки.
Те са представлявали въженца с метални накрайници, които предпазвали връзките от раздърпване и помагали за по-лесното вкарване на връзката в дупките на обувката.
Преди появата на това изобретение всички обувки са се закопчавали с помощта на катарама. Появата на връзките за обувки значително улеснила носенето им.
През 1903 година била изобретена закачалката за дрехи. Албърт Паркхауз, който работел в завод за тел, изобретил закачалката, защото работниците постоянно се оплаквали, че няма къде да закачат мокрите си палта, тъй като броят на кукичките не стигал.
Тогава Паркхауз взел дълго парче тел и го огънал, така че се получила закачалка, а краищата му прегънал във вид на кука. През 1932 година долната част на закачалката била облепена с картон. След още три години била изобретена дървената закачалка.
Древните римляни и гърци се хранели с ръце. Римският поет Овидий ги научил да се хранят само с връхчетата на пръстите си и след като приключат с храненето, да се избършат с хляб.
На по-късен етап в Гърция върху ръцете се нахлузвали специални ръкавици с твърди накрайници. Но най-първите прототипи на лъжиците са правени три хиляди години преди новата ера.
Те са се правели от глина или се издялквали от кости и рогове на животни, от морски раковини, рибешки глави и дърво. Първият прототип на вилицата се появил в Азия през десети век.
Той бил с пет зъбци. След сто години това изобретение стигнало и до Европа, но широко разпространение вилицата получила едва през шестнадесети век. Дотогава за ядене на месо се ползвало остро шило. То било заменено от двузъба вилица.
В края на осемнадесети век във всички европейски страни ножът за хранене, който бил заострен, бил сметен от нож със заоблено острие. Вече нямало нужда парчетата храна да се набождат с нож, за тази цел вече имало вилица.
