Учени от Университета на Северна Каролина доказаха, че бозайниците са генетично по-близки до техните мъжки родители. По-конкретно изследването показва, че макар ние да наследяваме равни количества от генетични мутации от нашите родители, мутациите, които ни правят такива, каквито сме, всъщност използват повече от ДНК-то на нашите бащи.
Изследването, публикувано в списание Nature Genetics, има съществено значение в изследването на някои от най-страшните човешки заболявания. Учените използвали в проучването лабораторни мишки. Резултатите от опитите били обнадеждаващи. Поради близкия генетичен състав между мишките и хората учените се надяват резултатите да са валидни за всички бозайници.
Учените разделили мишките на 3 групи, като получили 9 типа потомство. Когато новото поколение достигнало зрялост, американците измерили нивото на експресия на гените в различни типове телесна тъкан и ги сравнили с майчините и бащините аналози.
Оказало се, че бащините гени доминират в 60 процента от случаите. В частност, мозъците на новото поколение мишки били по-близки като структура до мозъците на бащите им в сравнение с тези на майките им. Оттук и поведението им копирало това на мъжкия родител в по-голяма степен, отколкото това на женския.
Това е едно изключителна изследване, което отваря вратата към изцяло нова област на изследване в човешката генетика, казва д-р Пардо-Мануел де Вилена, професор по генетика и основен автор на доклада.
Известно е, че има 95 гени, които се прехвърлят на детето от родителите му. Те се наричат отпечатани гени и играят роля при заболявания, в зависимост от това дали генетичната мутация идва от бащата или майката. Сега ние открихме, че в допълнение към тях има хиляди други гени, при които имат значение от кой родител са наследени.
Получените резултатите могат да спомогнат при лечението на наследствени заболявания. Вредната мутация, получена от майката, не разрушава така силно организма, както унаследената от бащата, отбелязва ръководителят на изследователския екип.
