Всеки пети човек, който се е завърнал от състояние на клинична смърт в света на живите, разказва за своите предсмъртно видения, които в общи линии са еднакви.
Почти всички разказват за бърз полет към тунел, в края на който има ярка светлина. В продължение на хиляди години хора, завърнали се от отвъдното, разказват за този тунел.
Специалистите от години се опитват да намерят разумно обяснение на тези видения, макар да не могат да обяснят как е възможно човек да чува и да вижда себе си отстрани, докато е в клинична смърт.
Неотдавна бе открито, че при хората, които са преживели завръщане от клинична смърт и са видели тунел и в края му светлина, имали рязко покачване на въглеродния двуокис в кръвта.
Според някои хипотези предсмъртните видения са предизвикани от високата концентрация на въглероден двуокис в кръвта на умиращите хора.
Има и ново откритие, което според специалистите може би обяснява защо всички хора, преживели клиничната смърт, виждат едни и същи картини и са участници на едно и също събитие.
В мозъка на умиращия човек рязко се покачват нивата на серотонин – това е един от основните невромедиаторите, който влияе върху възприятието на болката.
Според новата теория серотонинът носи отговорността за предсмъртните видения на хората в клинична смърт. Серотонинът се повишава, за да облекчи страданията на умиращия.
Това води до виждането на едни и същи ситуации от различни хора. След завръщането си към живота те са сигурни, че това не е било като сън, а наистина са преживели разходката в тунела.
