Какво представлява интерсексуалността
Интерсексуалността представлява наличието на смесени или неопределени полови белези в даден индивид. Това състояние причислява или отличава интерсексуалният човек и от двата пола. Според изследванията около 1% от новородените притежават някаква форма на полова двойственост, а при едва 0.1-0.2% трябва да се проведе специално медицинско лечение и дори хирургическа интервенция, за да успее да се прикрие вторичния пол.
Във вътреутробното развитие на плода е много важна ролята на ген, наречен SRY, който подтиква ембрионалните гонади да се превърнат в тестиси.
Липсата на този специален ген дава възможност на гонадите съвсем погрешно да се трансформират в яйчници. Няколко седмици след зачатието на плода, в него започват да се развиват женски полови органи, които според начина на развитие на гонадите се трансформират в мъжки или си остават женски. За да може да започне преобразуването на първоначално женските гениталии в мъжки трябва гонадите да се образуват като тестиси, които да стартират с производството на тестостерон, а клетките да реагират по правилен начин на него. В този случай вече образувалите се урогенитални гънки се увеличават, срастват и образуват скротума, а неоформилият се клитор нараства и се преобразува в пенис.
Това е сложен и много променлив процес, поради което е възможно да се роди дете с нормални женски полови белези и външност, но с прекалено голям клитор; с типични мъжки данни и външност, но с прекалено малък пенис, който има отвор в основата. Възможно е да се образуват много и различни вариации между първите два варианта – неразвит пенис с празен скротум и очертан отвор, голям клитор с частично сраснали срамни устни.
Редица са причините, които могат да причинят интерсексуалността. Някои от тях възникват още на хромозомно ниво. В нормалните случаи мъжете притежават ХY хромозоми, а жените – ХХ хромозоми. Въпреки това съществуват редица възможни комбинации – ХО, ХХХ, ХХY, ХYY, ХY при жени и ХХ при мъже. Понякога половите хромозоми могат да надвишават 4.
Типове интерсексуалност
Развити мъжки белези, но наличие на женски полови органи;
Развити женски белези, наличие на мъжки полови органи;
Развити мъжки белези и мъжки полови органи, но наличие на женски хромозомен набор;
Развити женски белези, женски полови органи, но наличие на мъжки хромозомен набор;
Добре развити мъжки белези, но носещи мъжка и женска полова система;
Добре развити женски белези, но притежаващи и от двете полови системи;
Външно и вътрешно оформени нормално, както мъже така и жени, но в своите клетки носят по още една хромозома.
Симптоми при интерсексуалност
Симптомите на състоянието зависят от основната причина за възникването му, но най-често включват: неясни гениталии при раждане, клиторомегалия /разширение на клитора/, тестиси при момичета, яйчници при момчета, хипоспадния /края на уретрата не е разположен на върха, а в долната страна на пениса, на няколко сантиметра от правилното място/, неочаквани промени през пубертета, забавен или липсващ пубертет.
Диагностициране на интерсексуалност
Различни са изследванията, които могат да потвърдят наличието на интерсексуалност. Извършва се хромозомен анализ, изследва се нивото на хормоните /например нивото на тестостерон/, електролитни тестове, специфично молекулярно изследване, ендоскопско изследване /за да се провери наличието или отсъствието на вагина или маточна шийка/. Прави се ултразвук или магнитен резонанс, за да се оцени дали вътрешните полови белези са налице /например матка/.
Лечение на интерсексуалност
Лечението трябва да се извършва от специалисти, които имат предишен опит.
В миналото, преобладаващото мнение е, че трябва да се избере пола възможно най-бързо, след което да се проведе операцията. Премахват се яйчниците или съответно тестисите. Като цяло по-лесният вариант е да се запазят женските гениталии, така че когато родителите не могат да изберат, детето често остава момиче.
В последните години мнението на повечето експерти се променя. Те заключават, че запазването на женските гениталии не може да бъде по-важно от запазването на мъжките такива, дори ако възстановяването в първия случай е по-лесно. В допълнение други фактори могат да бъдат много по-важни от функциониращите външни полови органи. Хромозомни, нервни, хормонални, психологически и поведенчески фактори могат много да повлияят на половата идентичност.
Поради тази причина много експерти призовават за забавянето на окончателната операция за време, в което детето може да участва в избора на своя пол. Това сложно решение трябва да бъде взето от родителите, които е необходимо да преценят всички последствия от този избор.
