Широко известен е фактът, че в Африка обрязват момиченцата. Това е едно от най-жестоките, покъртителни и нехуманни човешки актове, ако погледнем от сегашно време и през очите на цивилизованото общество. Но през погледа на местните обичаи и традиции на африканците, това е не само нормално, а дори наложително.
Въпреки мащабната кампания срещу женското обрязване и забраната му в няколко африкански държави, този садистичен ритуал продължава и до ден днешен. Всеки ден хиляди жени на Черния континент се осакатяват физически и душевно за цял живот.
Има данни, които сочат, че африканският обичай се практикува и извън пределите на Африка. Предполага се, че само във Франция всяка година се обрязват около 20 хиляди момиченца. За територията на Великобритания страшната бройката е около 10 хиляди, а в Италия – 6 хиляди.
За нас, които живеем в съвременния свят, това е повече от престъпно и отвратително и истината е, че ако детето не умре от кръвозагуба след т.нар. обрязване, то почти сигурно ще умре от замърсяване и инфекция, тъй като това се прави при абсолютно полеви условия с обикновено бръснарско ножче и други местни оръдия на труда.
Огромна част от жените достигат до летален край, след като забременеят. Немалък процент умират по време на раждане или след това.
Какво всъщност представлява женското обрязване? От кога датира, как се е правило в миналото и доколко се практикува и в днешно време?
Под женско обрязване, което е не само африкански обичай, а също азиатски, както и на държави от Близкия Изток, се разбира отрязване на клитора и на срамните устни и зашиване. Оставя се само един малък отвор, през който става отделянето на урина.
Момичетата още от малки са учени, че удоволствието от половия акт не е за тях, удоволствие трябва да изпитва само мъжът. След изрязването, което се прави от жени, без никаква упойка, на момиченцата се оставя една малка дупчица за естествени нужди.
Болката е почти постоянна и нормална част от ежедневието – при уриниране, при менструация, при полов акт, при раждане.
Съществуват няколко вида обрязване:
1. Обрязване на малките и големи срамни устни и понякога част от клитора;
2. Премахване само на клитора – смята се, че това е най-лекото обрязване;
3. Изрязване на абсолютно всичко.
Изрязването на клитора става с най-различни пособия – нагорещени въглени, игли и др.
Независимо кой вид обрязване е направено на момиченцето, това остава психологическа и физическа травма до края на дните на жената. За мнозина ежедневната физическа болка е почти нищо в сравнение с душевният белег и осакатяването на женското.
Една от основните причини за този престъпен акт е мисълта, че когато изпитва само болка от секса, жената няма да изневери на съпруга си. След като девойката се омъжи, през първата брачна нощ мъжът прави разрез с нож в обезобразените гениталии, през който прониква в нея.
В днешно време женското обрязване продължава да бъде практика в държави като Мали, Египет, Сомалия, Етиопия и др. В Египет над 90% от жените са обрязани, макар да е забранено още през 1997 година. Доста по-рядко има случаи на женско обрязване и в Европа, както вече споменахме. Изводите остават лични, но истината е, че дори хванати и осъдени, тези хора ще лежат в затвор и ще излязат, а животът на осакатените деца е вече белязан.
Общественото внимание върху проблема с женското обрязване беше привлечено с романа Пустинно цвете на сомалийска номадка Варис Дирие, която става жертва на жестокия обичай на 3-годишна възраст. След като е предадена на съпруга си, Варис успява да избяга и стига до Европа. Щастливата съдба й отрежда да стане популярен фотомодел.
В автобиографичната си книга, последвана и от екранизация, сомалийката разказва подробно за всичко свързано с женското обрязване. С този си акт Варис Дирие става първата жена, която осъжда публично садистичния акт на физическото осакатяване на африканските жени. Към момента Варис е говорителка в ООН и води упорита битка с този варварски обичай чрез своята фондация.