През последните 10 години в университета немския университет Ерланген-Нюрнберг се проведе изследване, опитващо се да установи зависимостта от погледа към живота и продължителността му. При него са изследвани 40 000 души. Резултатите са повече от интересни.
Най-фрапиращото, което изследването доказва, е че песимистите живеят с около десет години повече от оптимистите. Това е така поради факта, че хората, гледащи с недоверие и не очакващи нищо хубаво от живота, са по-внимателни. Те се грижат повече за здравето си и спазват правилата за безопасност.
Ръководителят на изследването Фридер Р. Ланг отбелязва, че песимистичното възприемане на заобикалящото, кара човек да живее по-внимателно.
За разлика от тях, оптимистите са в пъти по-застрашени от недъг или смърт по невнимание или недоглеждане, дори и поради нехайство.
Статистически, инвалидността е с 9.5 процента повече сред оптимистичните хора, а рискът от смърт е с 10 % по-висок спрямо песимистите.
Друга тенденция, наблюдавана през процеса на изследването е, че хората в добро здраве и със стабилни финансови капитали, са масово песимистично настроените.
Това е така, защото, първо те се грижат изключително добре за себе си, що се отнася до здравословно състояние и второ - стабилните доходи се срещат по-често при очакващите по-голям спад.
Изследването разделило хората на три възрастови групи - между 18 и 39 г., между 40 и 64 години и хора над 64 години. Те били интервюирани на всеки пет години. 43 % от възрастовата група подценили колко доволни ще са от живота си, 25 % предвидили точно, а 32 % надценили постиженията си.
От тях, възрастните хора с мрачни очаквания за бъдещето в крайна сметка са по-точни в прогнозите си от надценяващите успеха си младежи.
Учените все пак отчитат, че резултатите от оптимистичните или песимистичните прогнози зависят от възрастта и наличните средства. Те дават допълнителна информация как очакванията могат да помогнат или да попречат за действия, които биха подобрили шанса за дълъг живот в добра форма.
