Флуорозата представлява заболяване, което се развива при токсикация с флуор. Обикновено заболяването е причинено от прием на вода, в която е повишена концентрацията на флуор или хронична инхалация на въздух с повишена концентрация на елемента.
В медицинската литература за първи път се описват измененията на зъбите при флуороза през 1890 година. Едва през 1931 година обаче се намира връзката между черните зъби и повишено съдържание на флуор в питейната вода.
След това се разбира, че оцветяването на зъбния емайл не е единствения признак на заболяването. Оказва се, че флуорозата поразява и костите. Постъпилият в тялото флуор въздейства на амелобластите, което води до неправилно формиране на емайла.
Флуорозата е заболяване, което се свързва с повишен прием на флуор в организма на човека с хранителните продукти и питейната вода. Има регистрирани случаи на ендемично разпространение на заболяването в някои райони на САЩ, Индия, Италия, Мексико, Южна и Северна Африка. Много често наличието на флуор се установява в зони на химични и металургични предприятия.
Концентрация на флуор до 0.5 мг/л не е опасна за зъбите. При концентрация 0.8 мг-1 мг/л се появяват леки форми на флуороза, а концентрация 2.5 мг/л причинява по-сериозни форми на заболяването.
Колкото по-висока е концентрацията на флуор в питейната вода, толкова по-интензивно и разпространено е заболяването. Установено е, че наличието на калций във водата има ефекта да потиска развитието на флуороза.
Симптоми при флуороза
Различават се няколко форми на флуороза според тежестта на измененията, настъпили в зъбните тъкани.
При най-леката форма на флуроза се наблюдават едва видими бели петна по фронталните зъби.
Петниста форма – по различни участъци на зъбната коронка се забелязват т.нар. тебеширени петна. Повърхността на емайла е гладка и блестяща, в някои случаи се наблюдава светло жълта пигментация. Интензивността на цвета на петната и при леката, и при петнистата форма отслабва от центъра към периферията.
Следващата форма поразява не само резците /въпреки че най-често засяга повърхността на фронталните/, но и всички останали зъби. Симптомите при нея са разнообразни – наличие на бели матови и блестящи петна, различна пигментация на зъбите – от светла до тъмно-кафява.
Ерозна форма – това е тежко поражение на зъбите, при което се установява образуване на дефекти /ерозии на местата с промени в емайла/.
Последната форма е деструктивна. Тя води до разрушаване на емайла и изтриване на зъбите. Среща се при 10-12 мг/л съдържание на флуор. При флуороза рядко се образуват кариеси.
Диагностициране на флуороза
При провеждането на клинични изследвания на поразени от флуорза зъби се установява, че в междупризмените пространства в областта на петната на емайла, връзката между структурите му е силно понижена, което причинява крехкостта на самата коронка. При по-тежките случаи на флуороза дори могат да се намерят места на разпад между структурите и връзките.
Лечение на флуороза
Лечението на флуороза е насочено към реминализация на зъбите и тъканите. Следващата задача е възстановяване на цвета и формата им. Зъбите не бива да се пломбират преди излекуването на флуoрозата, защото пломбирането ще доведе до допълнително разрушаване и дори отделяне на пломбата.
Лечението включва и прием на фосфорно-калциеви препарати и витамини, които трябва да балансират излишъка на флуор в питейната вода. За да се отстрани пигментацията се препоръчва терапия с избелващи специализирани средства. Добре е да се използват избелващи пасти за зъби.
При тежките форми на флуороза се налага пломбиране на зъбите, но след провеждане на предварителен курс на реминерализация. Необходимо е да се използват специални стоматологични материали.
Профилактика на флуороза
Профилактиката на флуороза е масова и индивидуална. В райони с установено високо съдържание на флуор в питейната вода населението е съветвано да смени водоизточника или да редува източниците.
Индивидуалната профилактика включва препоръки за кърмене на бебето, вместо използването на изкуствени млека. При употребата на адаптирано мляко трябва да се внимава с избора на вода. Децата в предучилищна и училищна възраст периодично трябва да се водят на почивка извън богатите на флуор райони.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
