Кокоши трън е заболяване, което се получава като последица от нарушената обмяна на веществата на кожата. В резултат от тази нарушена обмяна върху този участък от кожата се отлага по-голямо количество мазнина /рогово вещество, възпрепятстващо навлизането на вредни вещества в кожата/ и кератохиалин.
Образува се нещо подобно на кожна брадавица, която обаче враства дълбоко в кожата. Кокошият трън най-често се появява по стъпалата и предизвиква много силна и неприятна болка при ходене, защото кожата е вроговена и втвърдена.
Причините за образуване на кокоши трън са няколко. Най-честите са инфектиране с човешки папилома вирус, зараза от басейн. Не е изключено кокоши трън да се появи след носене на неудобна обувка, която е стягала крака дълъг период от време. Попаднало камъче също може да се окаже причина за кокоши трън. Дразнители от този вид могат да причинят вдлъбването на част от епидермиса навътре и да се стигне до вроговяване на кожата.
Според някои данни около 35% от населението в света поне веднъж в своя живот страда от кокоши трън. Ако се вземат навременни мерки той не е опасен, но ако проблемът се разпространи може да се стигне и до хирургична намеса.
Симптоми при кокоши трън
Кокошият трън е вид брадавица, израстък. В повечето случаи е с големината на грахово зърно. Обикновено се среща по пръстите на ръцете или краката. В редки случаи може да се появи и по други части на -тялото рамене, глезен и др. На външен вид кокошият трън изглежда като мазолесто образувание с неприятен жълтеникав цвят. По твърдост и цвят наподобява крак на кокошка, откъдето идва и наименованието му.
Диагностициране на кокоши трън
Диагностицирането на кокошия трън е сравнително лесна задача, защото външния вид на израстъка и симптомите, които причинява са твърде характерни. При първи симптоми на кокоши трън потърсете лекарска помощ, за да избегнете задълбочаването на проблема и появата на още вроговени образувания.
Лечение на кокоши трън
Подобно на неприятните брадавици, лечението на кокошия трън също се състои в горенето му с течен азот. За съжаление това е една доста болезнена, но за сметка на това ефективна процедура. Все пак методът на горене с течен азот трябва да се прилага много внимателно, защото има опасност да се прогори кожата и около кокошия трън и така да се нанесе още по-голяма вреда. Във всяка една аптека могат да се намерят и специални салицилови лепенки за премахване на кокоши трън.
От изключително значение е болестта да се хване в ранен стадий, докато кокошият трън е сравнително малък. С течение на времето той може да се уголеми и дори да се разсее в малки трънчета, което превръща лечението в една доста трудоемка задача и значително забавя момента на пълно излекуване.
Народна медицина при кокоши трън
Чесънът притежава безспорни качества, които неведнъж намират приложение в традиционната народна медицина. Обелете скилидка чесън, намачкайте я на кашичка и намажете върху измит крак. Всяка вечер, в продължение на няколко дни се прилага този метод. Прикрепвайте кашичката с анкерпласт. Важно е леко да се разрани кожата, където се намира кокошият трън, защото тя е твърда и вроговена. Според народната медицина прилагането на този метод в продължение на три дни е достатъчно за избавянето от кокоши трън.
Друга рецепта, която народната медицина предлага е намазването на кокошия трън с белия сок на смокиня. Според народните лечители белия лепкав сок от листата или плодовете на смокинята има вълшебно лечебно действие.
Следващата рецепта се приготвя от 4 аспирина и 1 с.л. свинска мас. Кокошият трън се изрязва в дълбочина, намазва се с получената смес и се покрива.
Някои хора успешно се излекуват чрез адски камък, нанасяйки малка част от него върху болното място и се оставя да престои за 24 часа. Процедурата трябва да се повтаря, докато кокошият трън не падне.
Лечението на кокоши трън винаги е строго индивидуално. Някои хора могат да се повлияят много добре от определен метод, а други – от коренно различен.
Друга бабина рецепта е обгарянето на кокошия трън с лупа, докато е още малък. В средата на самия кокоши трън се появява малка черна точка от съсирена кръв, която след време пада сама.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
