Книгите са истинско богатство и това не е просто клише. От тях можем да научим толкова много, да се разтоварим, да се забавляваме, да се огледаме през погледа на всеки герой, който решим. Макар че в днешно време четенето на книги е доста подценено, все още има хора, които държат на това забавление много повече, отколкото на компютъра или телевизията.
Нито компютърът, нито телевизията могат да ви дадат онова, с което ни „заразява” книгата. Какви книги ви допадат зависи от личните ви предпочитания и разбирания – дали нещо по-заплетено или ясни и кратки поучителни истории. Въобще изборът е необятен, а удоволствието наистина голямо.
Независимо от това какъв е жанрът, който най-много харесвате, има книги, които са определяни като класики и които задължително трябва да прочетете. Това са книги, които ще ви докоснат, някои дори ще ви разтърсят и поне за малко ще променят светогледа ви.
Разбира се, книгите, които всеки трябва да прочете, онези, които са наричани класика, са много повече от десет, дори е невъзможно да се опишат всички. Тъй като да правиш подобна класация е абсолютно индивидуално, книгите не са изброени във възходящ или низходящ ред. Ето и нашия избор за 10-те книги, които всеки трябва да прочете.
- „Властелинът на пръстените” Дж. Р.Р. Толкин
- „Тютюн” Димитър Димов
- „Под игото” Иван Вазов
- „Време разделно” Антон Дончев
- „Малкият принц” Антоан Екзюпери
- „Портретът на Дориан Грей” Оскар Уайлд
- „Тримата мускетари” Александър Дюма
- „Параграф 22” Джоузеф Хелър
- „Престъпление и наказание” Фьодор Достоевски
- „Ромео и Жулиета” Шекспир
Това съвсем не изчерпва всички книги, с които човек трябва да се запознае и да прочете през живота си. Богатството на литературата е необятно и всеки може да намери своят стил и своето четиво.
Не можем да не споменем книги като „Железният светилник” на Димитър Талев, „Бай Ганьо” на Алеко Константинов, „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов, както и много други български произведения.
От чуждата литература също има много прекрасни книги, които са оставили следа в почти всеки, който е посегнал към тях – „Приключенията на добрия войник Швейк” Ярослав Хашек, „Пътеводител на галактическия стопаджия” Дъглас Адамс, „Граф Монте Кристо” Александър Дюма, „Сто години самота” на Габриел Гарсия Маркес, „Махалото на Фуко” Умберто Еко и много други. Изреждането на всяко четиво, което действително си заслужава да бъде прочетено е невъзможно.
Всяка прочетена книга ни дава по нещо – дали знания или просто ни понася в друга посока и ни дава възможност да погледнем на живота през друга призма. Именно затова книгите не се броят, след като се прочетат – на тях просто трябва да се наслаждаваш. Една, десет или сто прочетени книги – те не могат да ти вземат, могат само да ти дават.
