Глухарчето, наричано още Жълтурче и Радика, е многогодишно тревисто растение. Широко разпространено е не само в България, а и в цяла Европа. Поради дълбочината, която достигат корените му – почти 30 см, премахването му от вече населено място, е доста трудно.
Лечебните свойства на глухарчето се дължат на естествения растителен латекс, което го причислява към подсемейство Лактукови.
Именно заради него още в Древна Елада се е използвало за лечение на очни възпаления, от къде произхожда и латинското му название - Taraxacum (от ст.гр. τάραξις - " възпаление на окото").
Глухарчетата имат кръвопречистващо свойство. Освен това, са широко използвани при подпомагане на храносмилане, за увеличаване на апетита, при чернодробни, бъбречни и жлъчни болести, хемороиди, жълтеница, при запек и глисти. Билката е доказано лекарство срещу безсъние и неврози, при подагра, ревматизъм и артрити.
Сокът от глухарче е високо ценен в народната медицина. Той действа тонизиращо, като съдържа в себе си средства, необходими за неутрализирането на свръх киселинността и за нормализирането на алкалния състав на организма.
В подобен сок се съдържат много високи нива на магнезий, желязо, калий, калций и натрий. Магнезият е необходимо средство за укрепване на скелета и възпрепятства размекването на костите, а достатъчно количество органичен магнезий, желязо и калций в храната на бременната жена, предотвратяват развалянето и загубата на зъбите и укрепват костите на детето.
Магнезият може да се добие от растението и в сурово състояние. Поради това, консумацията на салата от глухарчета се счита за много полезна. Освен това, поради високото съдържание на витамин С прясната салата от глухарчета е безценен помощник в борбата срещу пролетната умора.
Сокът от глухарче много добре се съчетава със соковете от други витаминозни зеленчуци, като тези от моркови и ряпа. Заедно, те са изключително полезни при при недъзи на гръбначния стълб и други болести на костите, а също така, придава здравина на зъбите и предотвратява тяхното разрушаване.
Глухарчетата се събират през пролетта, най-вече в началото на растежа им. Когато ще се използват, трябва да им се премахват всички прецъфтели цветове, пожълтели и повредени листа. Изсушават се добре и се съхраняват на сухо в книжни опаковки. Запазва лечебните си свойства в продължение на няколко години.
