Атрофията представлява болестно състояние, при което се наблюдава частично или пълно намаляване на размерите на определена част от тялото и тъкан. Атрофията е процес на разпадане на тъканите на клетъчно ниво. Може да настъпи като част от нормалното развитие на организма и хомеостазата, но когато настъпи заради заболяване или загубено кръвоснабдяване на дадена част от тялото, тя е патологична.
Причини за атрофия
Причините за възникване на атрофия са различни, но основните се изразяват в нарушено кръвоснабдяване; голямо количество клетки, които са подложени на смърт; лошо хранене на органи и тъкани; загуба на инервация на определен орган; занижено използване или заболяване на съответната тъкан или орган.
Нервните и хормоналните стимулации на определен тъкан се обозначават в медицинската литература като трофични.
Възникването на атрофия поради понижено движение и използване се наблюдава при мускуло-скелетната система. При гипсова имобилизация и продължително залежаване настъпва атрофия на мускулите в различна степен. Тази атрофия е обратима, освен ако вече не е в много тежка степен.
При болестни състояния с продължително намалена функция на хипоталамуса и хипофизата, които отделят стимулиращи хормони, настъпва атрофия на засегнатите периферни ендокринни жлези.
Редица заболявания и сериозни състояния могат да причинят атрофия на мускулната маса. Това са някои сърдечни проблеми, заболявания на черния дроб, злокачествения заболявания и СПИН.
Видове атрофия
Атрофията е заболяване, което може да засегне различни тъкани и органи, като според вида на засегнатия орган се различават: гландуларна атрофия, стомашна атрофия, мозъчно-корова атрофия, вагинална атрофия, мускулна атрофия и атрофия на други органи.
Когато атрофията възниква в резултат на заболяване като резултат от намаленото използване на тъкан и орган или като част от естествения процес на стареене на тялото, тя се разделя на сенилна, патологична и инактивитетна.
Симптоми при атрофия
Симптомите, които състоянието атрофия причинява, основно зависят от засегнатия орган или тъкан. Общото при всичките видове атрофия, без значение от локализацията, е понижената/липсваща функция на органа.
Мускулната атрофия се изразява в намаляване обема на даден мускул или цяла мускулна група. Два са основните вида мускулна атрофия. Първата е свързана с начина на живот и се дължи на намалена физическа активност. Тя се среща при хора с професии зад бюро или при състояния, които намалят движенията – фрактури, тежки заболявания.
При повишаване на физическата активност този тип атрофия може да бъде обратим. Вторият и най-тежък тип мускулна атрофия е неврогенната. Тя настъпва при травма или увреждане на нервите. Възниква рязко и внезапно, поддава се трудно на лечение.
При мускулната атрофия симптомите се изразяват в понижена мускулна сила, бърза умора, затруднено извършване на най-обикновени ежедневни дейности, като миене на зъби, изкачване на стълби.
Вагиналната атрофия се наблюдава при жени след менопауза, когато стените на влагалището изтънява и се развива атрофичен вагинит. Проблемът е свързан с възрастта и се дължи на ниски нива на естрогените. Този вид атрофия се смята за физиологична и е свързана с приключването на репродуктивните функции на жената. Вагиналната атрофия причинява симптоми като болка при полов акт, влагалищна сухота, парене на уриниране, циститни оплаквания.
Гландуларната атрофия е атрофия на жлезиста тъкан, като примери за такава са атрофия на млечни жлези при дълъг недостиг на естроген, атрофия на надбъбречни жлези, атрофия на тестисите. Атрофията на жлезите се изразява в намалените им функции, като при атрофия на половите жлези, например, симптомите са понижено либидо и сексуална функция.
Диагностициране на атрофия
Атрофия на дадена тъкан или орган най-често се диагностицира на база данните от анамнезата, както и в хода на назначено физикално изследване. При вагиналната атрофия се вижда влагалище с променени стени и намалени размери, при мускулната атрофия тонусът и обемът на мускулите са понижени.
Компютърната томография, ехографията и ядрено-магнитният резонанс могат да открият органи, които претърпяват атрофични изменения. При органи като стомах и черва болестният процес се открива чрез едноскопски методи – колоноскопия, гастроскопия.
Лечение на атрофия
Когато атрофията настъпва в рамките на стареенето на тялото (менопауза), лечение най-често не се назначава. За облекчаване на вагиналната сухота може да се назначи хормонозаместителна терапия, но тя трябва да е под строг лекарски контрол.
Мускулната атрофия заради обездвижване или намалена физическа активност се поддава много по-лесно на лечение. Обикновено се назначава контролирано физическо натоварване, което постепенно увеличава мускулната сила. Мускулна атрофия, настъпила поради увреждания на нервите, изисква много продължително лечение, което често не дава успех.
Профилактика на атрофия
Най-добрият начин за предпазване от атрофия е физическата активност. Когато се налага обездвижване на определен участък от тялото или продължителен режим на легло, раздвижването на мускулните групи трябва да стане максимално най-ражно, за да се избегне не само атрофия, но и други опасни странични ефекти като емболия и тромбоза.
За съжаление при атрофия, която настъпва в хода на процесите на стареене, липсва конкретна профилактика. Все пак редовен прием на витамини и антиоксиданти може да окаже благоприятно въздействие и да забави процесите на стареене.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
