Проблемът с липсата на места в детските градини се задълбочава с всяка изминала година. Само в София чакащите деца са над 3 000. Единствената алтернатива на родителите доскоро бяха частните детски градини, с непосилните им такси, както и бабите или детегледачките.
Наскоро обаче се появи едно ново за нашето общество явление - „Родителският кооператив”. Тази форма за отглеждане на деца започва своята история през далечната 1915г. Тогава, група съпруги на университетски преподаватели от Чикагския университет създават първата детска градина с родителско участие.
Идеята се възприема добре и през 50-те години на 20-ти век родителски кооперативи се появяват и в Канада, Австралия, Нова Зеландия, Великобритания, Холандия.
Най-популярното определение за това какво точно е „Родителският кооператив” дава Parent Cooperative Preschools International - “семейство от семейства”.
У нас всичко започва през 2007 г. група майки се обединяват около идеята за естествено отглеждане на децата си. Началото поставя Емилия Славова, преподавател в СУ, разбрала за родителските кооперативи от своя приятелка, живееща в Нова Зеландия.
Към идеята и се присъединяват много жени, сблъскали се с проблема с липсата на места в детските градини, и обединени от идеята за естественото отглеждане на децата, кърменето и раждането по естествен начин.
Проекта се реализира чак през 2009 г., като е създаден първият за България родителски кооператив РК “Плейцентър Приятели”. В него отглеждането на децата става на ротационен принцип, като по този начин родителите прекарват много повече и по-пълноценно време с тях. Всички занимания се провеждат доброволно, като всяко семейство участва в управлението, като в истински кооператив.
Родителските кооперативи могат да се похвалят с редица предимства в отглеждането на малчуганите. В тях децата растат в среда, близка до семейната атмосфера, в малки групи от около 10 деца, в близост до родителите си.
Родителите от своя страна могат да участват активно в заниманията, което е особено подходящо за родители с възможност да посветят много време в първите години на децата.
Днес, броят на родителските кооперативи непрекъснато се увеличава, както и интересът, и нуждата от тях. Проблемът е, че държавата все още не иска да узакони подобни алтернативни форми на отглеждане, възпитание и обучение на деца, защото родителските кооперативи имат нужда от закон, който да отразява тяхната специфика.
