Кръвната захар пряко отразява концентрацията на глюкоза, циркулираща в кръвообращението, и стойността, отразяваща налична неусвоена свободна енергия за организма. Нивата и се поддържат в стойности, индивидуални за всеки човек. Те пряко зависят от обмяната на веществата и дейността на панкреаса. Непряко са зависими и от състоянието на панкреаса, надбъбречните жлези, щитовидната жлеза, централната и вегетативната нервна система.
Нивата на кръвната захар показват способността на организма да усвоява захарта. Това зависи от секрецията на хормона инсулин и е показател за здравословното състояние на организма.
Обикновено за нормални нива на кръвна захар на гладно се приемат тези под границата 120 мг% или 6.6 ммол/л. След хранене нивото на кръвна захар неминуемо се покачва и тогава стойностите варират до 140 мг% или 7.7 ммол/л. Това става в резултат на покачването на въглехидратите.
Нивата на кръвната захар се покачват не само при хранене. Същото се случва и при наличието на стрес, поради дейността на симпатиковата нервна система, която подготвя организма за действие, като му предоставя енергиен ресурс.
Всички не употребени количества глюкоза постъпват през порталното кръвообръщение на храносмилателния тракт в черния дроб, където излишъкът от глюкоза се преобразува в гликоген, триглицериди и други субстанции.
При нужда и недостиг хормонът глюкагон се секретира в панкреаса. Той извършва обратния процес на освобождаване на глюкозата от гликогеновите запаси. Освен него, за нормалните нива на глюкозата в кръвта е отговорен и инсулинът. Той е хормон, секретиран от панкреаса и служи при активния транспорт на глюкозата от кръвообращението в клетките.
Най-честото нарушение при обмяната на въглехидратите е захарният диабет. За диагностиката му се извършва тест с глюкоза, състоящ се от четири етапа.
1. На гладно се взима венозно кръв за изследване на нивото на кръвна захар;
2. Приема 100 г глюкоза, разредена във вода;
3. След един час се взима кръв за втори път;
4. След 2 часа отново се взима кръв.
По получените кръвни стойности на кръвната захар се определя дали става въпрос за заболяването. Смята се, че ако при първото измерване на гладно нивата надвишават 6.6 ммол/л, и 11.1 ммол/л след 120-тата минута, то пациента страда от захарен диабет.
