Колиентеритът представлява остро инфекциозно заболяване, което засяга предимно кърмачетата. Колиентеритът е сериозен проблем за здравеопазването заради значителното му разпространение при майките и високия леталитет при децата.
Колиентеритът се причинява от бактерията ешерихия коли, която предизвиква ентерит /възпаление на тънкото черво/. Бактериите са грам-отрицателни и отделят токсичните вещества екзотоксин и ендотоксин. Отделените токсини увреждат лигавицата.
Здравите бактерионосители или болните кърмачета отделят бактериите в околната среда чрез своите изпражнения. Оттам бактериите попадат във водата и хранителните продукти, които при консумация предизвикват заболяването.
Особена опасност за кърмачета представлява навикът постоянно да поставят различни предмети в устата си. Вече попаднали в храносмилателния тракт, бактериите проникват в чревната лигавица и я увреждат.
Освен лигавицата отделените токсини увреждат централната нервна система и чревните нервни окончания. Следва увеличение в отделянето на слуз и чревен сок в тънките черва, ускорена чревна перисталтика и диарични изхождания. Загубата на твърде много течности може да предизвика нарушения в кръвосъсирването и рязко понижение на артериалното налягане.
Симптоми при колиентерит
Инкубационният период на колиентерита е 3-7 дни. Заболяването започва много остро с нарушаване на общото състояние и повишена телесна температура. Болното дете е отпуснато и много бледо. Появяват се диария и повръщане. Изпражненията са кашави, а нерядко са примесени с кръв и слуз. Кожата е с намалена еластичност и е твърде суха.
При по-леки форми на колиентерит, честотата на изхожданията и повръщанията е по-малка. При по-тежките форми изхожданията и повръщанията са много тежки, изпражненията са изцяло течни. Обезводняването е тежко и силни изразено, много често се наблюдават гърчови състояния, настъпва шок.
Диагностициране на колиентерит
Ранното поставяне на диагноза е от изключително значение. Прави се преглед на бебето, лекарят се запознава с историята на заболяването, кога е възникнало и какви са оплакванията. Взема се проба от изпражненията. Може да се назначат кръвни и други изследвания.
Лечение на колиентерит
Най-важните стъпки са ранното откриване на колиентерита и хоспитализирането за лечение. Болното дете се приема за лечение в инфекциозно отделение или по преценка на епидемиолог може да се лекува в домашни условия. Прилагат се различни антибиотици и субституционни коктейли. Лечебният режим е насочен предимно към рехидратация на организма.
Изписването се разрешава след пълното клинично оздравяване и наличие на два отрицателни резултата от микробиологичното изследване. Контактните лица трябва да се наблюдават една седмица.
Задължително се вземат мерки за повишаване на устойчивостта на децата – хранене с витаминозна храна, кърмене с майчино мляко, спазването на отлични хигиенни условия.
При по-леките форми на колиентерит прогнозата е много благоприятна. В една част от децата обаче, болестта се хронифицира и тогава прогнозата не е много благоприятна.
Профилактика на колиентерит
Профилактиката на колиентерит е насочена към ограничаването на епидемичното разпространение. В детските заведения се прави изолация на болните. Провежда се и дезинфекция.
Здравите бактерионосители и съмнително болните деца се подлагат на профилактика. От голямо значение е подобряването на битовата, личната и обществената хигиена. Не бива да се позволява на децата да поставят разни предмети в устата си.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!