Миозитът представлява мултисистемно заболяване, което се изразява в хронично възпаление, обхващащо кожата и скелетната мускулатура. Миозитът засяга хора от всички възрасти, но най-често се поява във възрастта между 4 и 10 години. Среща се и при двата пола, по-често са засегнати момичетата.
Въпреки редицата проведени изследвания все още не е установена точната причина за отключването на това заболяване. Заболелите деца често са носители на специфични антигени.
При някои от тях се установяват и различни дефекти в имунитета. Някои учени се обединяват около идеята, че основна роля за отключване на миозит играят някои вируси, но тази теория е обект на спорове.
Болестният процес обхваща предимно проксималните мускули /големите мускули на крайниците/ и кожата. Открива се отлагане на комплекси имуноглобулини.
Натрупването на тези имунни комплекси и различни клетки на възпаление предизвикват разрушаването на основният градивен елемент на мускулите – миофибрилите. На мястото на вече разрушените миофибрили разраства съединителна тъкан.
Видове миозит
Прогресиращ миозит – засяга по-често деца и последователно обхваща мускулите на врата, шията, раменния пояс, гърба, гръдния кош и крайниците.
Диафрагмата, очните мускули, сърцето и другите вътрешни органи не се засягат. Изразява се във вкостеняването на мускулите. Това вкостеняване започва от сухожилията и се разпространява постепенно и вътре в самия мускул.
Поради затруднения в гълтането и дишането повечето болни умират от последващи тежки усложнения. Лечението е консервативно и се изразява във физикални процедури и прием на лекарства. Обикновено то не може да предотврати развитието на болестта.
Хроничен миозит – характеризира се разрастване на мускулната тъкан, намираща се между мускулните влакна. Образуват се плътни възли в мускула, което протича със силни болки. Лечението също е консервативно.
Ограничен миозит – развива се след продължително травмиране на определена мускулна група. Появяват се костни овални уплътнения в мускулите на бедрата, предмишниците и големите гръдни мускули.
Професионален миозит – среща се при хора с различни професии – пианисти, машинописки, стенографи, шивачи, шофьори. Тази форма на миозита се развива в резултат на продължителното физическо пренапрежение, вибрации и различни причини от професионално естество. И тук прогнозата прогнозата при неправилно лечение е сериозна.
Симптоми при миозит
Миозитът може да започне с бързо или плавно разгръщане на болестните симптоми. При по-голяма част от децата, преди да се появят типичните симптоми се наблюдава астеноадинамия. Астеноадинамията представлява сериозна обща отпадналост.
Основната проява на миозит е наличието на слабост в големите мускули на крайниците. Обикновено родителите забелязват по-честите почивки, които децата започват да правят по време на игра.
Детето постепенно започва да се затруднява от извършването на най-обикновени ежедневни дейности като ставане от клекнало или седнало положение, изкачване на стълби и др.
Някои от малчуганите се оплакват от болки в мускулите. Постепенно наред с мускулните проблеми се появяват и кожните.
Кожният синдром включва появата на различни обриви. Наблюдават се зачервяване на дланите, разширени на малките кръвоносни съдове и кожни улцерации, които представляват дълбоки разязвявания на кожата.
Тъй като миозитът е мултисистемно заболяване, той поразява почти всички органи и системи в човешкото тяло. Засягането на храносмилателната система се проявява със затруднено преглъщане и поява на язви; засегнатите дихателни мускули причиняват затруднение в дишането. Някои от децата развиват сериозни проблеми като гломерулонефрит, миокардит и други.
Диагностициране на миозит
Много важни за поставянето на диагнозата са наличието на слабост в големите мускули на крайниците /проксимална мускулна слабост/ и типичните кожни промени, които са видими с просто око.
При назначените лабораторни изследвания се откриват повишено серумно ниво на специфични ензими, ускорена скорост на утаяване на еритроцитите и умерена левкоцитоза.
Лечение на миозит
Основно лечението на миозита се състои в прилагането на имуносупресори и кортикостероиди. Към терапията се включват и противомаларийни препарати. Назначават се и различни видове кинезитерапия при отделните пациенти.
При 80% от децата настъпва оздравяване, като при една част от тях остават остатъчни изменения за цял живот.
Статията има информативен характер и не замесва консултацията с лекар!