Гломерулонефритът представлява двустранно възпалително заболяване на бъбреците, което основно засяга гломерулите. Те са основната функционална единица на бъбречната тъкан, които от една страна осигуряват очистващата функция на организма, а от друга страна имат съществено значение за поддържането на алкалното и киселинно-алкалното равновесие.
Благодарение на нормалното функциониране на гломерулите от кръвта се очистват непотребни и излишни за тялото вещества. Поради това увреждането на гломерулите е тясно свързана със сериозно нарушение в бъбречните функции, а оттам и на целия организъм.
Понякога гломерулонефрит е вторична проява, което означава, че възниква на базата на подлежащо заболяване. В по-голяма част от случаите се касае за първичен гломерулонефрит, чиито причини за възникване често остават неясни.
Взависимост от хода на развитие, заболяването бива остро и хронично. Острите форми са с добра прогноза, но вторичните гломерулонефрити често предизвикват тежки усложнения.
Причини за гломерулонефрит
Приема се, че гломерулонефрит възниква на базата на патологичен отговор от страна на имунната система срещу различни антигени, както ендогенни, така и от външната среда.
Настъпва ненормално активиране на лимфоцитите, които от своя страна предизвикват редица каскадни процеси, в крайна сметка водещи до хроничен възпалителен процес, атрофия на тъканите и постепенно разрастване на съединителна тъкан.
Все още не са напълно изяснени механизмите на активирането на имунните клетки. Смята се, че основна роля играят В-лимфоцитите, които започват засилено да отделят антитела, които при нормални условия защитават организма от чужди за него вещества.
При гломерулонефрит обаче производството им е засилено, в резултат на което комплексите антиген-антитяло се увеличават и започват да се отлагат в гломерулите. Така се предизвиква и тяхното увреждане.
В редки случаи гломерулонефрит може да възникне на база на атакуването на антитела към патологично изменени структури на гломерулите. В този случай първичното увреждане е още в бъбречната тъкан.
Симптоми при гломерулонефрит
Гломерулонефритите представлява група нееднородни заболявания, поради което обобщаването на единна група симптоми и оплаквания е трудна задача.
В повечето случаи става въпрос за състояния, които се развиват неусетно и се диагностицират едва при бъбречна недостатъчност. Най-честите оплаквания се изразяват в отпадналост и лесна умора, кръв в урината, отоци по лицето и ръцете.
Диагностициране на гломерулонефрит
Поради факта, че липсват спефицични симптоми, първият алармиращ сигнал за бъбречен проблем идва от изследването на урина. Установяването на левкоцити или еритроцити в урината, както и повишеното отделяне на белтък недвусмислено изостря вниманието на лекаря забъбречно заболяване.
Методи като рентгенография, компютърна томография, ехография също могат да покажат засягане на бъбреците, но не са в състояние да открият гломерулонефрит. Гломерулонефритът може да се докаже единствено с бъбречна биопсия. Чрез биопсията се определя и точния вид на гломерулното засягане, което е важно за определяне на лечението.
Лечение на гломерулонефрит
Острите форми на гломерулонефрит са със самоограничаващ се характер и изискват симптоматично лечение. Хроничните гломерулонефрити обаче изискват патогенично и симптоматично лечение.
Патогеничното лечение е насочено към потискане на възпалителния процес в бъбреците, докато симптоматичното лечение е насочено към протекция на бъбречната тъкан.
Усложнения при гломерулонефрит
Най-честите усложнения, които гломерфулонефрит причинява са остра и хронична бъбречна недостатъчност, както и артериална хипертония.
Гломерулонефрит съставя около 30% от случаите на хронична бъбречна недостатъчност. Това състояние изисква лечение с хемодиализа. Артериалната хипертония е много опасно усложнение, защото повишава риска от възникване на инсулт и инфаркт.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
