Тази неделя ще придвижим часовниците си с един час напред, за да минем към лятното часово време. Точно в 3 часа през нощта всеки един от нас трябва да превърти часовника си на 4 часа.
Отново към зимното часово време ще преминем на 26 октомври, когато часовниците ще се върнат с един час назад.
Решението часът да се сменя през последните недели на март и октомври е въведено с постановление номер 94 на Министерски съвет от 13 март 1997 година, а за първи път смяната на часа в България се въвежда в периода април-септември 1979 година с решение на правителството, за да се използва по-пълно светлата част от денонощието.
Смяната на зимното часово време с лятното съвпада с пролетната умора, така че през този период е характерно голяма част от хората да се чувстват изтощени и безжизнени.
Други обичайни състояния за началото на април са апатията, главоболието, леката депресия, раздразнителността, отпадналостта, сънливостта и безсънието.
Смяната на часа е приложена за първи път от Бенджамин Франклин, за да се използва по-ефективно дневната слънчева светлина, тъй каро след пролетното равноденствие денят става по-дълъг.
В Япония и Китай смяната на часовото време не се прилага заради религиозни причини. През 2010 година Русия отмени преминаването на зимното часово време към лятно и обратно.
От няколко години в България също се говори за отмяна на смяната на часа, но за момента се водят само дебати без да се предприемат конкретни действия.
Някои експерти сочат, че с изместването на часовника с един час напред пестим от електрическа енергия. Това обаче е опровергано от други енергийни специалисти, според които всеки потребител използва количеството електрическа енергия, която му е необходима за нормалното му качество на живот, без да се съобразява със системата на лятното часово време.
Стопанските разходи и нужди, като уличното осветление например, също не зависят от смяната на часа.
Според Ани Алашка от Българската стопанска камара смяната на часа е напълно ненужна и трябва да бъде отменена.
