Времето, което отнема за пътуване до работа, да се причислява към работното време, реши Европейският съд. Новият закон ще важи единствено за професиите без фиксиран офис, в които служителите се предвижват между различни места.
Това означава, че нововъведената норма ще отнася за медицински работници, обслужващи пациенти по домовете, търговски представители, техници на повикване и друг персонал по домовете.
Аргументът за въвеждането на новата норма е, че някои служители могат да загубят около 10 часа на седмица за придвижване от вкъщи до работа и обратно.
За всички професии, които имат едно обособено място за работа – офис или институция, времето, в което пътуват, няма да се прибавя към официалното им работно време.
Решението на Европейския съд ще окаже влияние върху политиката на много фирми, чиито служители не работят при фиксиран офис. Работодателите сами трябва да решат дали да плащат допълнително на работниците или да намалят регламентираното им по договор работно време.
Директивата на Европейския съюз има за цел да защити работниците от експлоатация, тъй като са получавани сигнали за не малко работодатели в сферата на услугите по домовете, които не разглеждали пътуването като част от работния ден.
С новата промяна от ЕС определят законово колко дълго да работят служителите, колко почивки да имат през деня и колко дни полагаем годишен отпуск.
Конкретният случай, който доведе до разглеждането на работното време от ЕС, дойде от испанската фирма Тайко, занимаваща се с инсталиране на системи за безопасност.
През 2011-та компанията окончателно затвори няколко от регионалните си офиси и на служителите от тях им се наложи да пътуват с часове, за да стигнат на време до работните си места.
Коментатори на BBC изтъкнаха, че десетки британски компании може да се окажат извън правилата с новите промени и ще се наложи бързо да се адаптират към условията на Европейския съюз.
