Заболяванята на щитовидната жлеза са вторите по честота ендокринни нарушения по време на бременността, а автоимунните тиреоидни заболявания са честа причина за хипертиреоидизъм (излишък на щитовидни хормони). Най–често се проявява болестта на Грейвс (базедова болест). От страна на хипотиреоидизма (намалено производство на щитовидни хормони) най-чест причиниел е болест на Хашимото.
Хипо- и хипертиреоидизмът са и най–честата причина за спонтанни аборти, като рискът е най-висок през първите три месеца на бременността.
Според проучване на Н. Бенхади по–високите от обичайните стойности на ТСХ са по–опасни от по–ниските. Това благоприятства лечението при жени със субклиничен (неизявен) хипертиреоидизъм или дори при такива с нормално ТСХ, но с открити антитела в кръвта. Повечето изследвания показват връзка между тези автоантитела и честотата на спонтанните аборти. Приблизително 10% от населението носят в себе си тези тиреоидни автоантитела.
Съществуват три възможни обяснения на връзката щитовида жлеза – спонтанен аборт. Единия вариант е загубата на бременността да не е в резултат на тези антитела, а наличието им да отразява общото активиране на имунната система.
Вторият вариант е оплождането да се забавя в резултат на тиреоидните автоантитела. И третят - бременността да се загуби заради намалени щитовидни хормони или намалена способност на жлезата да се справи с повишените нужди на бременния организъм.
Така например спонтанни аборти в резултат на високо ТСХ между 2.5 и 5.0 MIU/I е 6.1%, докато при ТСХ под 2.5 MIU/I са наполовина - 3.6%.
По време на бременността щитовидната жлеза увеличава своя размер, както и обмена на вещества до 20–25 %. Всичко това от своя страна довежда до нервна превъзбуда у жената, гадене и повръщане. Важно е да се отбележи, че рискът от преждевременно раждане не се повлиява от стойностите на ТСХ, които може да бъде изследван по всяко време и във всяка лаборатория.
