Автоимунните заболявания представляват група заболявания, които се характеризират с хиперактивност на имунната система, която унищожава здравите тъкани, клетки и органи в своя собствен организъм.
В нормални условия, имунната система е онази, която пази организма от патологични агенти, получени от чужда генетична информация. Функцията на имунната система е резултат от взаимодействието между няколко вида клетки, наречени антитела. Благодарение на имунната система организмът се бори успешно с външните тела и инфекциозните агенти. В някои случаи самата активност на имунната система причинява патологични реакции. Това например са алергиите, при които тя реагира бурно срещу някои антигени и може да се стигне до животозастрашаващо състояние.
Автоимунните заболявания представляват друга страна на неправилен отговор на имунната система. При тях, отделните компоненти в системата не успяват да разпознаят чуждите от своите тъкани, което причинява неправилна и твърде агресивна реакция към последните. В редица случаи тези заболявания се дължат на нарушение в нормално съществуваща бариера, която спира достъпа на правилните клетки до определени тъкани в тялото.
Причини за автоимунни заболявания
Причините за поява на автоимунни заболявания са напълно неясни и силно противоречиви. Съществуват данни, според които в основата на състоянието са генетични и индивидуални особености на всеки човек. Отключването на автоимунните заболявания е резултат от действието на външната среда. Това действие може да се изразява в преживяване на силно стресираща ситуация, излагане на токсини, прием на някои медикаменти, въздействието на някои микроорганизми. В голяма част от случаите, тези заболявания имат наследствен характер, но и липсата на такъв съвсем не е изключение.
Автоимунните заболявания са много на брой, тъй като почти всеки орган може да бъде засегнат от тях. Най-често срещаните са базедовата болест, болест на Адисон, болест на Хашимото, диабет I тип, автоимунни хепатити, хронични възпалителни заболявания на дебелото черво, миокардит, голям брой кожни и ставни заболявания. Всички изброени дотук болести са локализирани, но съществуват и системни автоимунни заболявания. Най-разпространените от тях са болест на Сьогрен, склеродермя, системен лупус еритематозус. В редица случаи автоимунните заболявания се комбинират помежду си.
Симптоми при автоимунни заболявания
Симптомите на автоимунните заболявания зависят от това кой орган е засегнат. Каква ще бъде тежестта на проявите е особеност, проявена напълно индивидуално. Възможно е пораженията да бъдат много тежки, дори инвалидизиращи, а в някои случаи диагностицирането на болестта става напълно случайно, защото няма никакви прояви. Няма определена възрастова граница, в която могат да се проявят автоимунните заболявания. Някои се срещат по-често при децата, други се проявяват в работоспособна възраст, трети в напреднала възраст.
Диагностициране на автоимунни заболявания
Диагностицирането на автоимунни заболявания се извършва на база клиничната картина и провеждането на редица лабораторни и образни изследвания. Един от най-важните подходи е доказването на патологична имунна реакция в организма. Обикновено се осъществява чрез изолиране на автоимунни тела, които са характерни за определеното заболяване.
Лечение на автоимунни заболявания
За съжаление, пълно излекуване от този тип заболявания не е възможно. В наши дни обаче, медицината предлага контрол и забавяне на тяхната прогресия, както и компенсиране на функцията на засегнатия орган. Към всяко едно автоимунно заболяване се подхожда строго индивидуално, както и към специфичните особености на отделния организъм.
Въпреки това основите групи медикаменти, които се използват за лечение и контрол на автоимунните заболявания са кортикостероидите, имуносупресорите и нестероидните противовъзпалителни средства. Те дават редица странични ефекти и усложнения, но все още не са открити техни заместители.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
