Винг Чун представлява китайско бойно изкуство, зародило се в Южен Китай. Според древна китайска легенда негова създателка е монахиня от манастира Шаолин.
Заради политически гонения жената напуска светата обител и заживява в планината Тай Льон. По това време тя се запознава с момиче, казващо се Им Винг Чун, което трябвало да се омъжи насила за местен богаташ. Монахинята решила да помогне на девойката и ѝ предала своите бойни умения, с които да победи бъдещия си мъж.
Движенията при този вид спорт са пестеливи, но бързи. Винг Чун се отличава със стабилни позиции и практическа насоченост. Това бойно изкуство е подходящо за жени, тъй като основата цел при него е да се употреби силата на противника, следователно не е нужно, защитаващият се да притежава голяма физическа сила.
При Винг Чун не се разчита на заучени тактики, а се залага най-вече на четири практически принципа. Трениращият трябва да се абстрахира от собствената си сила и от силата на противника. Той трябва първо да използва силата на противника си, а след това своята собствена.
Противникът се изкарва от равновесие, след като бъдат атакувани най-слабите точки по тялото му. Много важен момент във Винг Чун е практикуващият да успее да отрази, а и да употреби силата на врага си срещу самия него.
По време на тренировките трениращите удрят специални дървени мишени, за да станат ръцете им по-здрави и издръжливи. Въпреки това в битките те избягват ударите и използват силата на нападателя, за да се получи контра-атака.
Въпреки че жените винаги са доказвали, че мъжете не ги превъзхождат с нищо, все още се приема, че дамите трудно биха се справили с овладяването на бойни изкуства. Това кара повечето от тях да се чувстват като по-слабата и беззащитна част от човечеството. Винг Чун е добър начин жените по света най-после да придобият нужната им увереност и самочувствие.