Глюкозаминът естествено се произвежда в човешкия организъм от разпада на глюкозата и глутамина (аминокиселина). Той е основен компонент на хиалуроновата киселина, протеогликаните и гликозамингликаните, като е особено значение за изграждането на хрущялите в тялото.
Функцията, която глюкозаминът изпълнява в човешкото тяло е голяма. Той участва в синтезата на мукополизахаридите (гликолипиди, гликозаминогликани), които се съдържат в сухожилията, ставните връзки, хрущялите, в структури в очите, кръвоносните съдове и сърдечните клапи. Също така има и лек противовъзпалителен ефект.
Глюкозаминът е аминомонозахарид, чието присъствие е от голямо значение за предпазване от заболяването остеоартрит. Той е вид артрит, при който хрущялът се губи, поради нараняване или износване.
Това състояние е и основна причина за инвалидността сред по-възрастните хора, причинена именно от структурни промени в ставите. Няколко научни изследвания потвърждават ефективното лечение на остеоартрита с глюкозамин.
Приложението на глюкозамин при лечение на остеоартрит на коляното и бедрото е особено ефективно. Проучванията показват намаляване на болковия симптом, сковаността в ставната област и облекчаване на общите симптоми до 3 месеца от началото на лечението.
Добавки от глюкозамин се препоръчват също при болки в гърба, ставите, както и при глаукома.
Съществуват и единични твърдения, че глюкозамин и негови производни действат положително при болест на Крон (възпалителен процес, засягащ целият хранисмилателен тракт) и улцерозен колит (възпаление на лигавицата, на дебелото черво).
Богат източник на активното вещество глюкозамин са миди, като повечето хранителни добавки се приготвят от твърдите външни черупки на скариди, омари и раци.
Глюкозамин може да бъде приет като хранителна добавка през устата под формата на глюкозамин сулфат, глюкозамин хидрохлорид и N ацетил глюкозамин.
Откриват се като таблетки, капсули и прахообразно вещество, също под инжекционна форма или като течност за клизма. Приемът му често се комбинира с манган, който е от голямо значение за нормалното състояние на костите.
