В България задължителните имунизации са срещу общо девет инфекциозни заболявания. Това са туберкулоза, полиомиелит, вирусен хепатит B, тетанус, дифтерия, коклюш, епидемичен паротит, морбили и рубеола. Начинът на провеждане на ваксинациите срещу тези заболявания е различен. Някои са подкожни, други вътрекожни, а трети – мускулни.
Преди време в медиите излезе информация за възможната и вече преживяна поява на увреждания при пациент след проведена имунизация. Такива открити обаче няма.
Най-честите странични усложнения след ваксинация варират от поява на зачервяване и болка в мястото на прилагане на ваксината, до повишаване на температурата и отпадналост. Те се появяват от срок от четири седмици.
През този период организмът изгражда специфичен имунитет в следствие на имунизацията. Поради това всяка една реакция през тях се оценява като свързана с предшестваща имунизация. В случаите, за които става въпрос, обаче, са налични много по-сериозни симптоми от споменатите.
След получаване на тревожния сигнал, компетентните органи провеждат справка. Цялостно се анализират причините, оценени като вероятно свързани с предхождаща ваксинация. Случаите се увеличават с всяка една година. Те са 7 за 2012 година, 11 през 2011 година и 12 случая за 2010 година. Всеки един от тях налага спешна хоспитализация на пациента, но всички завършват с пълно оздравяване.
От Министерството на Здравеопазването заявяват, че за момента не се планират промени в Националния имунизационен календар, както и други изменения на Наредба 15 за имунизациите в Република България. Въпреки това според регламента на Наредбата е невъзможно всички евентуални промени да бъдат предвидени.
Намаляването на заболяванията, срещу които се прилагат въпросните имунизации, е неприемлив ход от медицинска гледна точка. Така например една от евентуалните промени може да бъде намаляване само на броя задължителните имунизации. Това ще стане чрез прилагане на комбинирани препарати, а не както до момента - на единични.
