Какво е полиомиелит
Полиомиелитът, известен като детски паралич представлява остро инфекциозно заболяване, което причинява поражения на някои отдели в централната нервна система и възпаления в стомашно-чревния тракт. Наименованието на заболяването идва от гръцки „миелос”, което в буквален превод означава гръбначен мозък, но причинителите на инфекцията спадат към семейството на чревните вируси, т.нар. ентеровируси.
Ентеровирусите са с много висока устойчивост в околната среда, като могат да оцелеят повече от 6 месеца във фецеса и повече от 3 месеца във водата. При наличието ниски температури и липса на влажност образуват спори, помагащи им да преодолеят негативните условия. Поради тази причина са силно устойчиви към повечето антибиотици и киселини, което означава, че не могат да загинат в условията на храносмилателната система на организма. Имат и силна устойчивост към дезинфектантите.
Полиомиелитът засяга предимно деца до 6-годишна възраст. Не е изключено и възрастен човек да се зарази, но това се случва в много редки случаи.
Заболяването протича много по-тежко при децата, което се дължи на тяхното крехко здраве и неукрепнал имунитет.
Заразяване с полиомиелит
Заразяването с инфекцията може да стане от болен или от носител /безсимптомен болен/, като вторият е по-опасен, защото е също толкова заразен, колкото човек с клинични признаци. Предаването на вируса се извършва по въздушно капков път, но водещия начин е по фекално-орален път – зле измити хранителни продукти. Сама по себе си храната също може да е замърсена, а микробите да бъдат пренесени от насекоми. Това е и причината заболяването да се появява най-вече през лятото и есента, защото тогава се консумират най-много пресни плодове и зеленчуци, а климатичните условия благоприятстват движението на летящите насекоми.
При перорален път на заразяване, попадналият в устата микроб се настанява в лимфоидната тъкан, а при въздушно-капковото заразяване попада в сливиците. Разпространението на инфекцията се извършва чрез кръвта, след което се заразяват онези част от нервната система, които активират мускулните тъкани и отговарят за двигателната активност. След преминаването на няколко дни поразените нервни клетки се разрушават и подчинените им мускули загубват своята двигателна способност.
Симптоми при полиомиелит
Симптомите на инфекцията се появяват до няколко дни след заразяването, най-често до 10 дни. Според проявите, полиомиелитът протича по два начина – паралитично и непаралитично.
Паралитичната форма на полиомиелит протича много тежко, като в своята същност засяга двигателните центрове в централната нервна система.
Отделни групи мускули губят своите двигателни способности. Поразяването може да засегне всеки един мускул, но поразяването на диафрагмата е най-опасното състояние, което би могло да възникне. Болният трябва да бъде поставен на апаратно дишане.
Непаралитичната форма на полиомиелит протича сравнително по-леко. Тя се характеризира с кашлица и усещане за дразнене в гърлото, когато вирусът се установява в сливиците; разстройство, когато се намира в червата. Наблюдава се влошаване на общото състояние на организма – слабост и безсилие, главоболие и повишение на температурата.
Оздравяването настъпва за няколко дни, но тази форма на инфекцията е също толкова опасна за околните, както и непаралитичната, защото се отделят еднакво количество вируси.
Диагностициране на полиомиелит
Диагностицирането на състоянието често става след появата на нарушени рефлекси и проблеми с гълтането или дишането. При съмнение за полиомиелит лекарят назначаването на определени лабораторни тестове, които могат да покажат наличието на полиовирус. Вземат се проби от изпражненията, от гърлен секрет и гръбначно-мозъчна течност.
Лечение на полиомиелит
Не съществува етиологично лечение на инфекцията. Вземат се мерки срещу симптомите, с цел повишение на комфорта и предотвратяването на нежелани последствия. Назначават се рехабилитация и физиотерапия, а част от деформациите на гръбнака или крайниците могат да бъдат повлияни от операция или носенето на специално пригодени шини. Белодробните и уринарните инфекции се неутрализират с антибиотици и химиотерапевтици.
Превенция на полиомиелит
Единственият начин за предотвратяване на полиомиелит са две полиомиелитни ваксини. Първата е убит полиовирус, който се инжектира подкожно и осигурява имунитет при 80% от ваксинираните лица. Поради начина си на прилагане, тази ваксина не може да осигури локален имунитет.
Втората ваксина се приема перорално, а предимството и е, че осигурява системен и локален имунитет. Това я прави много по-ефективна от другата ваксина. В нашата страна ваксинирането срещу полиомиелит е задължително и представлява част от имунизационния календар.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
