Дизартрията представлява нарушение в произношението, което е породено от недостатъчната инервация на речевия апарат, получено от поражения на специфични отдели на мозъка.
При дизартрията са ограничени подвижността на органите на речта (устни, език, меко небце); затруднена е артикулацията. Най-честите прояви на заболяването включват неправилна реч, неясно произношение, пропуски, изопачаване на звукове, неправилен темп на говора.
При възникване на дизартрия в зряла възраст се стига до разпад в речевата система. Възникването на дизартрия в детска възраст може да наруши не само речевата система, но и уменията на писане и четене, както и цялостното езиково-говорно развитие.
Основните фактори, които разграничават дизартрията от останалите речеви нарушения, се проявяват в това, че при дизартрията страда не просто произношението на отделните звукове, а произношението като цяло.
Причини за дизартрия
Причините за възникването на заболяването дизартрия могат да са различни вредни фактори, които въздействат върху вътреутробното развитие по време на бременността – интоксикации, вирусни инфекции, проблеми с плацентата и други.
В момента на раждането вредните фактори могат да бъдат трудно раждане, седалищно прилежание, раждане със секцио, мозъчен кръвоизлив при новороденото бебе. Опасните фактори в ранна детска възраст са менингит, менингоенцефалит, различни инфекциозни заболявания на мозъка, черепно-мозъчни травми. В до 80% от случаите дизартрията е резултат от детската церебрална парализа.
Симптоми при дизартрия
Симптомите при дизартрията са разнообразни. На първо място се наблюдават нарушения в мускулния тонус, като според локализацията на проблема има няколко прояви. Първата е постоянно повишен мускулен тонус на устните, езика, лицето и шията. Наблюдава се винаги напрегнат и стегнат като топка език, който е изтеглен назад. Активните движения са трудни, често се наблюдават и спазми.
При понижен мускулен тонус езикът и устните са отпуснати, а устата не може да се затвори. Устните са леко отворени, а езикът отива към тях. В резултат на това се наблюдава носово говорене.
Следващото нарушение в мускулния тонус е дистонията или постоянната му промяна – понижаване и рязко повишаване.
Втората голяма група нарушения при дизартрия са нарушенията в праксиса – не само говорните мускули са засегнати, а и общата моторика.
Трета група са нарушенията в гласа – той се нарушава заради наличието на парези в мускулите на гръкляна и на гласните връзки. Гласът става слаб, тих и дори се губи.
Четвъртата група са нарушения на речевото дишане – ритъмът на дишането не успява да се съгласува със самото съдържани на речта. Така речта става непълноценна заради изпитваната звукова трудност, а дишането е учестено.
Нарушения в звукопроизношението – в зависимост от степента на настъпилите поражения може да пострада произношението на една или няколко съгласни.
При дизартрия се наблюдават нарушения във фонематичния слух, познавателната сфера, психичните функции, граматическия строеж на речта.
В някои случаи дизартрията е допълнително нарушение при заболявания като алалия, забавено езиково развитие, олигофрения.
Диагностициране на дизартрия
Дизартрията е състояние, което се диагностицира от специалист логопед. При съмнения за проблеми в речево-говорните функции детето или възрастния човек трябва да посети логопед, който да открие каква е нередността. Възможно е да се назначат специфични изследвания, чрез които да се открие и заболяването, което причинява дизартрията.
Лечение на дизартрия
Лечението на дизартрията зависи от причината за възникването ѝ, както и формата и тежестта на речевото разстройство. Терапията се съсредоточава върху основното заболяване. Така в повечето случаи се наблюдава сериозно подобрение в речевите възможности на пациента.
В някои случаи се прилага речева и езикова терапия, която подпомага възвръщането на нормалните речеви възможности, както и подобрение на гласовата комуникация. Логопедът най-добре може да определи точната степен на говорните разрушения и следователно да разработи най-добрият план за подобряване на състоянието.
След изготвянето на плана се преминава към неговото следване. Логопедичната терапия може да се състои в упражнения за укрепване на мускулите на лицето, както и за правилното изговаряне на думите.
Необходимо е да се изградят умения за правилно дишане при говор. В краен случай, когато терапията не дава очакваните резултати, логопедът може да препоръча алтернативни методи за комуникация – например чрез жестове.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
