Разстройствата на речта се появяват около 3-годишна възраст по физически, неврологични или психични причини. Лечението е комплексно и включва психотерапия и медикаменти.
Около първата си годинка детето трябва да произнася първите си думи. До 2-годишна възраст всяко едно дете трябва да съставя прости изречения, а на 3 години не трябва да среща трудности при оформянето на по-сложни изречения.
Децата с нормален слух и говорен апарат проговарят напълно до 3 години, като постепенно наборът им от думи се увеличава. Ако през този период се появява отклонения от нормалното общуване, налице са разстройства на речта.
Причини за разстройства на речта
Аномалиите при комуникацията могат да се дължат на умствена изостаналост, глухота или други сензорни нарушения, неврологични отклонения, емоционални или поведенчески разстройства.
Отклоненията от нормалното езиково общуване често са причина и за проблеми с четенето, писането и взаимоотношенията с околните.
Основните фактори за поява на речеви разстройства се разпределят в няколко категории. Първата от тях са функционални, като нарушенията на речта при тях се появяват като следствие от тежко инфекциозно заболяване, усложнение след грип или натоварване на гласа.
Анамалиите при езика и общуването могат да са и резултат от тежка психологическа травма или емоционално напрежение.
Във физически аспект разстройствата на речта могат да се провокират от нарушен слух, здравословни проблеми в устната кухина или друг проблем в сензорната моторика на съответния човек.
Видове разстройства на речта
- Дислалия – това е най-често срещаното нарушение при речта и е свързано със звукопроизносителната страна. При дислалията децата имат нормален слух, но изпитват трудности при произнасянето на определен звук или група от звуци.
От физиологична гледна точка дислалията се появява заради неправилно устроен говорен апарат – челюст, зъби или език.
Децата с прекалено силна възбудимост или забавяне в психологическото развитие също страдат от дислалия;
- Афония - афонията е отклонение в гласа, като той е с по-висок или по-нисък тембър от нормалното. От психологична гледна точна нарушението се появява заради истеричност и емоционална нестабилност.
Физиологичните причини могат да бъдат патология на жлезите с вътрешна секреция, алергия, аномалии при гласните връзки, образуването на кисти, умствена изостаналост или проблеми със слуха;
- Ринолалия – това е нарушение, при което е характерно носовия или назален изговор. Причините за поява на ринолалия са единствено от физически характер - вял език, слабо развити мускули на устната кухина, слабо подвижно небце и ускорено дишане;
- Дизартрия – при нея е нарушена координацията на говорния процес, като не се осъществява правилно взаимодействие между дишане, артикулация и изговор.
Дизартрия често е резултат от сетивни нарушения или проблеми при централната и периферна нервна система. Пораженията от нея могат да се установят непосредствено след раждането;
-Заекване – аномалия, която се отразява върху плавното произнасяне на думите. При него са характерни повторенията на звукове и срички, удължаване на отделни звукове, напрежение при говор, паузи при произнасянето на една дума.
Причини за заекването могат да бъдат инфекциозни и неврологични заболявания или тежка психологическа травма, която се е отразила върху говора;
- Алалия – е неразвита реч в резултата на поражения при мозъчната кора. При нея проблемите на речта се развиват в 3 нива. При първото ниво се засяга произношението на звукове. След това се нарушава артикулацията при думите, а при третото ниво думите се употребяват с неточно значение, а близките по звучене се смесват.
Алалията се появява при деца с лека умствена изостаналост, аутизъм и глухота.
- Брадилалия – това е забавена речева функция, която е резултат на патологично отклонение. Тя може да е причинена от умствена изостаналост, неврологично заболяване, заболяване на централната нервна система или травми на мозъка.
При нея са характерни по-бавното произнасяне на думи, което често е придружено си с по-бавно писане и четене;
- Тахилалия – прекалено ускорена реч, която е резултат от различни усложнения. При нея темпото на говорене стига 20-30 звука в секунда при норма от 10-12 звука в секунда. Характерни са изпускането и неясното произношение на срички.
Факторите, заради които се появява, могат да бъдат хиперактивност, нарушения във вегетативната нервна система или нарушения в общата моторика.
Лечение на речевите разстройства
При тези разтройства лечението е комплексно, като по него работят едновременно логопед и психолог. Провежда се терапия, свързана с емоционалното състояние, правят се масажи и стимулации на лицето и езика.
Правят се серия от упражнения на устните, езика и мускулите на лицето. Ако нарушенията на речта са провокирани от физически аномалии, се назначава и лечение с медикаменти.
