Анамнезата представлява информация за здравословното състояние на пациента, която лекарите научават или от неговите думи, или от разказ на семейството му. Болният задължително трябва да има анамнеза – в случай, че човека е намерен в безсъзнание, задължително в анамнезата се написва подробно къде и как е намерен, какво е имал у себе си.
Анамнезата най-често предхожда изследванията и лечението, като разбира се, са възможни и изключения.
Анамнезата започва с влизането на болния в лекарския кабинет – какъв е поводът за посещението, кое е основното оплакване на пациента. Следващото питане е кога се е появило оплакването и защо пациентът е решил да се обърне към квалифициран специалист точно в този ден – защо не вчера или утре, тоест какво се е променило.
Ако има няколко симптома, болният е разпитван кой след кой се е появил. Важно е да бъдат уточнени и какви са характеристиките на оплакванията, тоест, ако пациентът има някакви болки, дали те са остри, тъпи, пулсиращи и пр.
Много често болните се лекуват самостоятелно, преди да отидат на лекар, затова е важно да споменат на специалиста, ако са провели някакво лечение. Хубаво е да се носят лекарствата при лекаря и да му се обясни как са приемани и променило ли се е нещо през периода на приемане, през който за взимани.
Следва лекарят да изясни какви са миналите боледувания, тоест дали пациентът е влизал в болница, имал ли е по-тежки заболявания, усложнения на някакво заболяване и пр. В анамнезата на предишните заболявания се включва и информация за лечението, което е проведено. Уточнява се също дали пациентът страда от някакви алергии.
Следва да се проведе разговор за личната и социална анамнеза – пие ли пациента, пушач ли е и т.н. В зависимост от оплакванията, лекарят може да попита пациента за психологическото му състояние и условията му на живот.
Отново в зависимост от оплакванията, с които е дошъл пациентът, лекарят започва да разпитва за семейството му. Така наречената фамилна анамнеза се прави, за да се разбере страда ли болният от някакви наследствени болести.
Важно е по време на снемането на анамнезата пациентът да бъде напълно откровен с лекаря.
