Аносмията представлява състояние, при което човек губи способността си да долавя миризми или казано по друг начин, губи обонянието си.
Обонянието, от своя страна, се явява сложна система от връзки между рецептори и неврони, благодарение на която мирисните сигнали достигат лимбичния дял на мозъка.
Уханието се приема, като молекулите взаимодействат с обонятелните рецептори в носната лигавица. В мозъка се получава сигнал, като той бива идентифициран въз основа на получена и запаметена преди това информация.
Аносмията не е чак толкова страшно състояние, но все пак причинява известни неудобства на пациента и да изложи живота на му на риск. Заради липсата на обоняние хората с такава диагноза не могат да усетят храната в цялото ѝ очарование и тя става далеч по-малко апетитна и примамлива.
Това, от своя страна, налага пациентите да спазват определен режим, което пък се отразява на ежедневието и бита им. Другото отрицателно качество на аносмията е, че нерядко поражда депресия у хората, разделили се с едно от сетивата си. По-късно това може да доведе до проблеми в общуването с околните, а също и отсъствие на либидо.
Най-животозастрашаващото последствие от болестта обаче е друго. Заради неспособността на пациента да усети мирис, той е лишен от възможността да надуши вредни газове и това би могло да му навреди сериозно. Освен това хората с аносмия не могат само с подушване дали даден хранителен продукт е развален или не.
Видове аносмия
Науката различава няколко видове аносмия. Това заболяване може да бъде временно или постоянно. Придобито или вродено. Понякога невъзможността да се усети ухание може да е свързано само с едната ноздра /хипосмия/ или пък и пък да засяга и двете.
Възможно е също така пациентът да не може да регистрира никаква миризма или пък само едно определение ухание /специална аносмия/.
Разграничават се още едностранна аносмия /зародила се след увреждане на обонятелните пътища от тумор и двустранна аносмия /получила се се при травми и дегенеративни състояние като болест на Алцхваймер и Паркинсон/.
Причини за аносмия
Причините за аносмия могат да бъдат много и най-различни. Така например перманентната форма на заболяването може да се дължи на възпаление на носната лигавица или запушване на носните проходи. В някои случаи това явление е причинено от менингит, грип, невросифилис, настинка, хроничен атрофичен ринит и др.
В по-редки случаи състоянието се явява и като сигнал за поява на заболяванията на Паркинсон и Алцхаймер. По-често пък става въпрос за настъпила мозъчна травма.
От друга страна, временната липса на обоняние може да се дължи на синузит, хормонален дисбаланс, дефицит на на определено вещество в организма.
В някои случаи лошото качество на живот в среда със замърсен въздух също си казва думата под формата на аносмия. От важност обаче е не само средата, в която живеете, но и тази, в която работите.
Ако заради професионалните си дейности често прекарвате време сред токсични химикали, не е изключено да имате проблеми с обонянието си. Други фактори, причиняващи загуба на обоняние, са засилена употреба на спрейове против хрема и тютюнопушене.
Оказва се също така, че аносмията може да е породена и от генетична обремененост, изкривяване на носната преграда, фрактура на носните кости, деменция, лечение с някои медикаменти, употреба на кокаин и други забранени субстанции, напреднала възраст, ринопластика, операции на мозъка и др.
Диагностициране на аносмия
Пациентите имат основание да подозират поява на аносмия, когато две седмици след преболедуване все още имат проблеми с долавянето на миризми.
Тогава те трябва да потърсят специалист по УНГ, който да постави адекватна диагноза, след като извърши физикален преглед.
Междувременно лекарят разговаря с болния за скорошни заболявания и претърпени интервенции. При съмнение за аносмия се провеждат специфични тестове и изследвания.
Не е изключено и употребата на компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Може да се наложи и изследване на нервната система.
Лечение на аносмия
Лечението на аносмия зависи най-вече от първопричинителя на състоянието. В общия случай то включва употреба на медикаменти, които да възвърнат обонянието на пациента, а също и комплекси от витамини.
Понякога загубата на обонянието може да се повлияе с акупунктура или пък употреба на някои билки и масла. В по-тежките случаи обаче такива методи не помагат и тогава се пристъпва към оперативна намеса.
