Заболяванията, свързани с патологични отклонения в хранителните навици, са няколко, от които най-чести са анорексия нервоза и булимия нервоза.
Анорексия нервоза е заболяване на млади момичета, които са развили патологична натрапчивост по отношение на теглото си и храненето. Името е подвеждащо, тъй като това не е хранително заболяване, а нездравословен начин за справяне със съществуващи психологически проблеми.
От друга страна, Булимия нервоза е сериозно животозастрашаващо заболяване, при което се поемат големи количества храна, последвани от предизвикано повръщане или ексцесивни упражнения с цел премахване на поетите калории. Както и анорексия нервоза, това е състояние на свръхфокусиране върху телесния имидж. Рисковите фактори са същите, както и при анорексията.
Всъщност, двете заболявания са различните страни на една монета. Най-честата причина за появата им е депресията. В периоди на отчаяние и неудовлетвореност булимиците изпадат в кризи, при които за около 2 часа са в състояние да погълнат над 3000 калории.
Следва самосъжаление за проявената липса на воля и спешно търсене на начин за изхвърляне на приетото количество храна – предизвикване на повръщане.
Допреди няколко години лекарите смятаха булимията и анорексията за социален проблем и ги обясняваха с лошо влияние на заобикалящата среда, медийни манипулации или неправилни родителски грижи. Нови данни обаче сочат, че гените са сред най-важните фактори, определящи дали едно момиче ще развие хранително смущение.
Лекарите отдавна знаят, че хранителните смущения се предават в семейството, но смятаха, че причина е атмосферата в дома. Може би недостатъчните родителски грижи или предаване на хранителните навици от майка на дъщеря допринасят за болестта.
Оказва се обаче, че булимията и анорексията са свързани с нарушения в работата на гена ESRRA, който пък, от своя страна, е свързан с женския хормон естроген и управлява работата на тези части от мозъка, контролиращи апетита и социалното поведение.
Учените ще се опитат да намерят начин да възстановят работата на този ген или поне да неутрализират вредните ефекти, свързани с неговото спиране. Ако те успеят да направят това, в бъдеще ще могат да създадат генна терапия или лекарство за борба с двете смъртоносни заболявания.
