Какво е анорексия
Анорексия нервоза, позната още като анорексия представлява психично разстройство, при което засегнатото лице ограничава количеството консумирана храна. Анорексията засяга предимно млади жени още в юношеските години, около 40% от случаите на заболяването се проявяват между 15 и 19 годишна възраст. Разстройството засяга предимно жените, като според проучванията 90% от болните са именно жени.
Все още не са уточнени точните причини за появата на анорексия. Смята се, че комбинацията от редица фактори може да отключи тежкото заболяване. Това могат да бъдат гени, начин на възприемане на външността, конфликти в семейството, тежка обида в ранна възраст, психическа травма или преживян шок. Анорексията е по-често срещана при хора, които вече имат роднини, които страдат от същото заболяване.
Анорексията се характеризира с намаляване на теглото, което е причинено умишлено от самата жена. Тя си налага гладуване, тежки физически упражнения, а след като се нахрани повръща или ползва диуретични средства.
Голяма част от анорексиците изпитват ужасяващ страх от наддаване на килограми, дори когато са твърде слаби. Те смятат, че са затлъстели, докато в действителност са много прегладнели и ужасно слаби. Превръщат храненето и контрола над килограмите в своя фикс идея. Болните от анорексия се претеглят редовно и приемат много малко количество храна.
Странното хранително поведение на болния остава незабелязано за околните в началото. Това се дължи на факта, че тежкото гладуване се прикрива напълно умишлено. Постепенно хранителният режим става все по-оскъден, ограничават се все повече и повече храни.
Анорексиците започват внимателно да изучават калориите във всяка една погълната от тях храна. С времето съзнанието се фиксира само около отслабването, а интересът към останалите аспекти от живота намалява и се губи. Болните вече са силно отслабнали, но те не са доволни от постигнатото и продължават да гладуват и изтощават своето тяло. Менструалният цикъл на засегнатите жени спира, но това не ги притеснява и те не търсят помощ.
Симптоми при анорексия
Анорексията оказва пагубно влияние върху психологическото и поведенческото състояние на болния. Той се изолира от семейството и приятелите, вглъбява се в себе си и се затваря. Теглото рязко спада, което е най-показателния симптом на анорексията. Болният е раздразнителен и лесно раним, когато се комуникира с другите изпитва сериозни затруднения и притеснения. Сънят е неспокоен и не осигурява необходимата почивка, поради което през деня анорексикът усеща постоянна умора.
Най-общо симптомите на анорексията се разделят на четири основни групи – физически, психически, социални и поведенченски. Физическите прояви включват прекалено ниско тегло, слаба имунна система, отслабен пулс, ниско кръвно налягане и хормонален дисбаланс, главоболие и косопад, лющене на кожата, сърдечни аритмии, покриване на кожата с мъх. В много случаи анорексиците правят опити за самоубийство.
Нереалната оценка за външния вид се превръща в бич за анорексика. Липсата на самочувствие и съсредоточаването в едно единствено нещо като килограмите надделява над всичко. Болните спират да се срещат с приятели, да ходят по заведения, защото не се хранят и изпитват неудобство от храната. При тях отсъства апетитът, не усещат вкуса на ястията.
Това трябва да бъде сигнална лампичка на родителите, които забележат нередности в младото момиче. Рязката промяна на хранителните навици, предшествана от промяна в поведението и отслабването са прояви, на които близките трябва да обърнат внимание още в най-ранен етап. За съжаление в много от случаите анорексикът се прикрива умело и когато околните разберат за проблема, пораженията са много тежки.
Диагностициране на анорексия
Анорексията е разстройство, което е много трудно за диагностициране. Това се дължи на факта, че болните прикриват симптомите му и в много редки случаи търсят помощ сами. В по-голямата част от случаите диагнозата се поставя едва когато възникнат и редица други медицински усложнения и проблеми. Семейството на болния търси лекар, когато теглото му спадне значително. При лекаря, анорексиците показват, че не разбират какво им се случва, въпреки че видимо са напълно недохранени.
Специалистите определят четири основни критерия, чрез които може да се постави диагноза анорексия:
1.Отказ на човек да поддържа своето тегло в нормални граници, подходящи за възрастта и височината му;
2.Панически страх от напълняване;
3.Наличие на силно погрешно усещане, което довежда до ненужното желание за сваляне на килограми;
4.Жени във възраст, които вече имат цикъл и страдат от липсата му за период от три месеца.
Лечение на анорексия
Лечението на анорексия трябва да започне веднага след поставянето на диагнозата. Болните с прекалено голяма загуба на килограми, която е причинила нарушение във функциите на някои органи, се подлагат на болнично лечение. Първоначалният фокус е коригирането на недохранването. В някои случаи се налага прилагането на интравенозно захранване.
Цялостният аспект на заболяването е много по-комплексно, а не насочено само към възстановяването на телесното тегло. Прилагат се различни терапевтични подходи, изборът на които зависи от индивидуалното състояние на всеки един пациент.
Задължително се прилага и психологическо лечение, което може да бъде в различна форма – опознавателна поведенческа терапия, групова или самостоятелна терапия, семейна терапия. Най-важната цел на комплексното лечение е оказването на помощ на болния, който трябва да започне да се възприема такъв какъвто е и да продължи да води нормалния си начин на живот, отпреди анорексията.
Прогноза за успех на лечението
За съжаление, анорексията е сред онези психически разстройства, които завършват с най-голям брой смъртни случаи. Около 6% от болните умират в резултат от медицински усложнения, причинени от заболяването. Най-честите причини за смърт са сърдечен удар и електролитен дисбаланс. Друга много важна причина е склонността към самоубийство.
След провеждането на терапия някои болни се възстановяват, при други след подобрението настъпва спад, а при трети се наблюдава силно влошаване. Една голяма част от анорексиците така и не успяват да се възстановят напълно.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
