Макар че любовта изглежда напълно ирационално чувство, психолозите не са на това мнение и казват, че човек несъзнателно търси и се влюбва в партньори, които или приличат на родителите му, или са пълната му противоположност.
Първата връзка, която едно дете създава с друг човек, е именно връзката с неговите родители и още от най-ранна детска възраст се оформя представа за идеален партньор.
При момичетата важна е връзката с баща им, а при момчетата – с майка им.
В зависимост каква връзка са изградили майката и сина в първите години до тийнейджърската възраст на детето, то изгражда своята специфична нужда от партньорка.
Така например, ако майката е била интелектуалка, стремяща се да организира важните етапи от живота на сина си до най-малката подробност, внимателно проучваща училищата, храната и дрехите на сина, порасналото момче ще се привлича от непредвидими и емоционални жени, за които законите на логиката не важат.
Ако майката е давала пълна свобода на сина си и не го е ограничавала с наказания и забрани, той израства с вярата, че може да има, която жена пожелае, но не се задържа дълго при една партньорка.
Майка, която е покровителствала и решавала всичко вместо сина си, го възпитава да търси половинка, която да го командва и в семейния живот. Той може скритно да изпълнява, но е неспособен и една крача да направи сам.
Често се казва, че жените са склонни да се омъжват за мъже, които приличат на бащите им. Това е така, защото таткото е първата авторитетна фигура в живота на момиченцето.
Ако бащата е бил прекалено авторитарен, често жените търсят партньор с точно това качество, опитвайки се по несъзнателен път да влязат в ролята на майката. За тях обвързването е затвор, от който на всяка цена трябва да избягат.
Прекалено закрилящият баща възпитава нереалистични очаквания у своята дъщеря. Порасналото момиче има прекалено високи критерии за мъжа до себе си, заради което е много вероятно да остане сама.
Бащата под чехъл отглежда силно доминираща личност, която на всяка цена се стреми да се наложи над партньора си.
