Прочутият американски психиатър и психоаналитик Джон Боулби е известен най-вече със своята теория на привързаността. Тя е пряко повлияна от теория на системите, психоаналитичната теория на обектните отношения, когнитивната психология, еволюционната биология и етологията.
Според Боулби това как се привързваме е пряко следствие на модела, който сме наблюдавали в семейството - отнасяме се към партньора си така, както собствените ни родители са се отнасяли помежду си. Този родителски пример се е наслоил в подсъзнанието ни и в повечето случаи дори не осъзнаваме, че го прилагаме.
Според Теория на привързаността на Боулби човек обича и се привързва по три начина. Ето кои са те:
Сигурен тип привързаност
Тези хора изграждат връзка, основана на доверие, близост и разбирателство. Те са израснали в обстановка на здравословни семейни отношения. Родителите им явно са демонстрирали любовта си. При наличието на проблем, той се е обсъждал и решавал без скандали и викове.
Хората, които следват този тип на поведение, имат богата емоционална и духовна връзка с партньора си. Дори и да последва раздяла, тя е мирна и тиха, а партньорите си остават приятели за цял живот. Без излишни драми и циркове.
Избягващ тип привързаност
В тази категория в повечето случаи попадат хората с разведени родители. Спрямо това, което са видели и преживели в детството, те са се научили, че не трябва да се доверяват на всеки.
В съзнанието си децата на разведените родители са твърдо убедени, че всеки в даден момент ще ги предаде. Отнасят се с досада към любовните обяснения и се държат студено. По този начин обаче само се опитват да убедят себе си, че могат да удържат на всеки удар от съдбата. За жалост обикновено тази студенина отблъсква другия и изходът е раздяла. По този начин те споделят съдбата на родителите си, докато вътрешно са се надявали да бъдат опровергани.
Привързаност на двата полюса
Тези хора се люшкат от любовта към омразата през цялата си връзка. Склонни са да са обсебващи, в комбинация с болезнено недоверие и ревност. Най-голяма нужда в живота им е това половинката им непрекъснато да доказва отдадеността и любовта си.
Често самите те се съмняват в чувствата си и правят какви ли не експерименти със себе си, за да си я докажат. Животът им протича в страх да не останат сами. За да не се случи, полагат на съмнения абсолютно всичко.
За тези хора любовта не е просто едно чисто чувство. Тя е една опасна игра, в която накрая единият задължително е прецакан. Поради това всячески се опитват да не бъдат този, който ще излезе наранен. Издигат високи стени между себе си и партньора си и изневеряват, само за да не изглеждат глупаци и да се застраховат.
