Постепенното преминаване към цигари, в които се съдържа по-малко количество никотин, е неефективен начин за отказване от вредния навик, посочва се в проучване на американски специалисти. Учените са провели експеримент, който е продължил две години.
В проучването участие са взели 135 мъже – всички са били пушачи. Доброволците били разделени на две групи – в едната в продължение на година участниците постепенно снижавали нивото на никотин в цигарите.
В другата група доброволците си пушели обичайните цигари. Година след края на експеримента учените започнали да измерват какво е нивото на котинин в участниците – това е производен елемент от метаболизма на никотина.
Алкалоидът може да бъде намерен в кръвната плазма след употребата на никотин в продължение на повече от седмица, обясняват учените. Според това колко е неговата концентрация специалистите могат да определят колко никотин е попаднал в организма за последните дни.
Резултатите показват, че групата, в която се опитвали да откажат цигарите чрез намаляване на никотина, котининът се оказал със същите нива, както при хората, който си пушели обичайните цигари. Цялото изследване е публикувано на страниците на списание Addiction.
Учените определят два вида зависимост към пушенето – физическа и психическа. Физическата зависимост възниква от действието на никотина, който действа като типичен наркотик, посочват експертите. Ако става дума за психическа зависимост – желанието за цигара идва, когато човек се намира в състояние на стрес или е заобиколен от хора, които пушат.
Много често психологическата зависимост възниква и при желанието на човек да стимулира умствената си дейност.
Дамите пушели за успокоение, а господата – за забавление, посочва се в британско проучване. Повечето от мъжете (над 56 на сто) пушели цигари най-много, когато са някъде навън с приятели. При жените този процент е 48%.
Изводът е, че мъжете възприемат цигарите по- скоро като начин за социален контакт, отбелязват специалистите. Според 55 на сто от анкетираните пушачи пристрастяването към тютюнопушенето е по-скоро психическо, а чак след това става и физическо.
