Електрокардиограмата /ЕКГ/ представлява записаният резултат от електрическата активност на сърцето. За определен период от време чрез електродиоди, поставени на различни точки върху кожата, се записва електрическото напрежение, произведено от електрическата проводимост на сърцето.
Електрокардиограмата е неинвазивен тест, масово използван постоянно в болници и клиники. Отнема само няколко минути, но дава подробни данни за пациента. Резултатите се записват на лентата или на екрана на компютъра и предоставят информация за физиологичното състояние на сърцето в покой или при натоварване. При ЕКГ може да се установи наличието на сърдечни заболявания, като миокарден инфаркт и аритмии.
Електричеката активност на сърцето предизвиква съкращения на сърдечния мускул. Те позволяват изтласкването на кръвта от сърцето към белите дробове и останалата част от тялото.
Електрокардиограмата обикновено се предоставя на хартиен носител. На нея се виждат вълни и зъбци, а между тях има редица интервали.
Размерът на вълните и зъбците, както и интервалите между тях, се интерпретират от лекар. Той може да е кардиолог, вътрешни болести, анестезиолог, личен лекар или такъв в спешен център. Чрез тях той може да потвърди или отхвърли съмнението за някои заболявания. При нормални стойности сърдечният ритъм е ритмичен, а сърдечната честота е от 60 до 100 удара в минута. При отклонения сърдечната честота е или под 60 удара или над 100. Наблюдава се аритмичен сърдечен ритъм.
Електрокардиограмата позволява на лекаря да провери електрическата активност на сърцето. При гръдна болка той може да констатира причинителите ѝ. Възможни такива са стенокардия, инфаркт на миокарда или перикардит.
Изследването позволява да се установи дали сърдечните кухини са удебелени, както и да се проследи ефектът от провеждащо се лечение. ЕКГ се налага при наличие на високо кръвно и холестерол, захарен диабет, както и тютюнопушене. Редовни тестове се правят и на хора с пейсмейкър.
