Какво е аритмия
Аритмията представлява медицинско състояние, което отразява хетерогенна група от сърдечни проблеми. Сърдечната аритмия се характеризира с нередовна или нарушена активност на сърцето. Аритмията може да бъде животозастрашаващо състояние, което да причини смърт. Нарушеният сърдечен ритъм и сърцебиене могат да предизвикат неспокойство и дискомфорт, но и сериозни проблеми като емболия и паралитичен удар. Сърдечната дейност в нормално състояние се характеризира с правилен, определен и постоянен ритъм на съкращения на сърдечния мускул.
Видове аритмия
Синусови аритмии – синусовият възел представлява нормалният водач на сърдечния ритъм. В ядрото на възела се пораждат електрически импулси, които по проводната система на сърцето достигат да всички клетки на сърдечния мускул. Синусовият възел е разположен в дясното предсърдие, а нарушенията образуващи се в него се наричат синусови аритмии.
Синусова аритмия – ритъмът е неправилен, с периоди на ускоряване и забавяне на сърдечната честота. Среща се при млади хора и е свързана с процеса дишане – дихателна аритмия. При вдишване работата на сърцето се ускорява, а при издишане – намалява. Синусовата аритмия при възрастните хора най-често се дължи на заболяване в синусовия възел.
Синусова тахикардия – ритъмът е правилен, сърдечната честота надвишава 100 удара в минута. Получава се при различни състояния – стрес, преумора, физическа активност при хора, които не са тренирали, прием на твърде много тонизиращи напитки, заболявания на сърцето и щитовидната жлеза. Тахикардията може да бъде предизвикана и от медикаменти. Когато синусовата тахикардия е преходна, тя не представлява особен проблем, но когато е продължителна трябва да се потърси лекарска помощ.
Синусова брадикардия – ритъмът е правилен, а сърдечната честота е по-малко от 60 удара в минута. Най-често се наблюдава при здрави хора, при които преобладава действието на парасимпатиковата нервна система – ваготония и някои физиологични състояния като сън. Брадикардията може да се наблюдава и при намалена функция на щитовидната жлеза, интоксикация и миокарден инфаркт.
Синусов арест – образуването на импулси в синусовия възел временно или за определен период от време спира. В такъв случай водач на синусовия ритъм става друга част от сърцето, което означава, че се появява заместителен ритъм. Не е изключено да настъпи асистолия – спиране на сърцето, което е опасно и животозастрашаващо.
Синдром на болния синусов възел – възможно е да протече с брадикардия или с пристъпи на брадикардия, последвана от тахикардия. Това е опасно ритъмно нарушение, защото може да се стигне до припадъци, задух, отпадналост и лесна умора.
Екстрасистолна аритмия – екстрасистолите са преждевременни сърдечни възбуждания и следващо съкращение. Получаването на екстрасистолите се причинява от повишената активност на някои сърдечни части. Най-често имат преходен характер, но могат да бъдат предвестник на по-сериозни ритъмни нарушения.
Предсърдно мъждене – това е най-често срещаната аритмия, много честа причина за хоспитализация и нарушения в качеството на живот. Наблюдава се абсолютна аритмия, като камерите и предсърдията се съкращават с различна честота. Предсърдното мъждене предразполага към сърдечна недостатъчност и инсулт. Разделя се на:
1. Новооткрито предсърдно мъждене
2. Рецидивиращо предсърдно мъждене – след установяването на два или повече пристъпа се счита за рецидивиращо.
3. Пристъпно предсърдно мъждене – аритмията се прекъсва спонтанно.
4. Персистиращо предсърдно мъждене – продължава за период, по-дълъг от една седмица.
5. Перманентно предсърдно мъждене – включва продължително предсърдно мъждене, което продължава повече от една година.
Симптоми при аритмия
Оплакванията, които се наблюдават по време на аритмия зависят от типа на ритъмното нарушение. Най-често се усеща сърцебиене. Симптомите започват внезапно и с пристъпен характер. Включват прескачане на сърцето, усещане за страх и безпокойство. Проявите на аритмията зависят и от сърдечната честота.
При ускоряване на сърдечната дейност, освен сърцебиенето се появяват и задух, лесна умора и силна отпадналост. Възможно е да се наблюдава загуба на съзнанието, което означава, че състоянието е животозастрашаващо. При забавяне на сърдечната дейност липсват определени оплаквания. При по-изразената брадикардия може да се наблюдават замаяност и отпадналост.
Диагностициране на аритмия
При съмнение за нарушения в дейността на сърцето незабавно трябва да се посети лекар. Специалистът прави физически изпит, като измерва пулса, след което назначава електрокардиограма, ехокардиография, сърдечна катетеризация или електрофизиологични проучвания.
Лечение на аритмия
При установяване на аритмия се назначава курс на лечение, който зависи от вида на ритъмно-проводното нарушение. Използват се антиаритмични средства, които овладяват или предотвратяват аритмият. Съществуват различни антиаритмични медикаменти, които се класифицират според механизма, по който повлияват на миокардната клетка. Прилагането на електричество е друг метод за лечение на аритмиите.
Представлява шокова терапия чрез имплантирани електроди. Прилага се удар през сърцето, който преминава външно или вътрешно. Електрическото обгаряне е метод, по време на който лечението се извършва с фини сонди, използвани за да се картографира електрическата активност на околните кръвоносни съдове. След като се установят областите на необичайно проводимост, те се третират чрез студ, топлина, лазер или електрически сонди. Практикуването на леки физически упражнения укрепва работата на сърцето.
Хранене при аритмия
Полезни за сърцето са омега-3 мастните киселини, затова се препоръчва консумацията на риба, като сьомга, херинга, сардини, скумрия и риба тон. Магнезий и калий са елементи, които поддържат нормалните функции на сърцето. Съдържат се в прясното и кисело мляко, сирене, зелените зеленчуци, портокали, морските дарове, соя, пълнозърнестите продукти. Мазните меса, тежки и пържени храни не се препоръчват.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
