Без да сме дипломирани психолози, сами можем да определим какво ни казва детето чрез своята рисунка. Много психолози използват този метод, смятайки го за най-ефективно средство, с което детето по несъзнателен начин показва своите мисли, чувства, страхове и желания.
Информацията може да се извлече от цветовете, които използва, обектите, които рисува и съотношението между разстоянията в пространството.
Рисуването е метод, чрез които човек изразява себе си, използвайки широка гама от средства. При децата, той може да е показател за психическото им развитие. Рисуването при умствено изостаналите деца се характеризира със случайно нарисувани обекти, без обединяваща идея – семейство, приятели, игра.
Психоаналитикът Франсоаз Долто обръща специално внимание върху цветята. Той открива, че когато рисува момче преобладават нарцисите и лилиите, докато момичетата предпочитат рози. Долто съветва родителите не просто да похвалят детeто за нарисуваното от него, но и да го насърчат да разкаже историята на своята творба.
Големината на фигурите показва, колко е важен един човек или елемент за детето. За пример са използвани деца със слухови проблеми, които са нарисували ушите си по-големи.
В перспектива рисунката може да се раздели на три части. Лявата страна показва миналото, средата – настоящето, а дясната бъдещето.
Използваните цветове могат да разкрият положителни и отрицателни характеристики. Червеният е знак за активност, любвеобилност, оптимизъм, смелост, но също така и за агресия.
Символи като къщата, показват, как се чувства детето в дома си. Коминът е показател за разбирателство в дома, многото прозорци за нужда от лично пространство.
Дървото препраща към това, как детето възприема себе си. Големите корени говорят за строго възпитание. Ако стъблото е по-голямо от короната, значи чувствата му надделяват над мислите и обратното.
Тълкуването на детската рисунка е сложен и деликатен процес, които с най-голяма точност се справят само специалистите по детска психология. Но и родителите могат да станат част от този процес като обръщат внимание на детското творчество и следят за тревожни знаци, като отказът да рисува и постоянна липса да даден човек от семейството или определен елемент.
