Тумор на костите може да възникне във всяка една от клетките на костните тъкани. Когато туморите започват растежа си в костта, те се наричат първични костни тумори. Другата голяма група тумори на костите са метастатични – възникват в друг орган в тялото и по кръвен път туморните клетки метастазират в костите.
В някои случаи дори не може да се открие първичният тумор, от който са възникнали метастазите. Костните тумори биват доброкачествени и злокачествени, а едва 1% от злокачествените са първични – възникват в костите.
Остеосаркомът представлява злокачествен тумор, който се развива в тъканта на костите. Това е най-често срещаният рак на костите, който има агресивно развитие и лоши прогнози за излекуване. Остеосаркомът произлиза от т.нар. остеобласти – онези клетки на костната тъкан, които произвеждат костното вещество.
Причини за остеосарком
Все още не са уточнени точните причини за възникване на остеосарком. При някои от болните се наблюдава генетична обремененост, а изследователи са идентифицирали специфичен ген, който се свързва с повишен риск от развитие на остеосарком.
Голяма част от случаите на остесарком се диагностицират около пубертета, а другият пик на заболяването е при възрастни хора около 60-годишна възраст.
Съществуват и някои рискови фактори за развитие на остеосарком. Бързият костен растеж е един от тях. Децата, които се диагностицират с остеосарком, обикновено са по-високи от връстниците си. Лечение с лъчетерапия, редки наследвени заболявания и някои костни заболявания също могат да отключат остеосарком.
Най-общо се наблюдават два вида остеосарком – остеолитичен и остеопластичен. Първият вид е с мека консистенция и причинява пълно разрушаване на костната структура. Вторият вид се характеризира с неправилно оформени костни гредички.
Симптоми при остеосарком
Остеосаркомът е тумор на костите, което означава, че симптомите, които причинява, идват от костите. Засегнатата от тумора кост става твърде крехка, а при съвсем леки натоварвания настъпват фрактури и счупвания.
Болният изпитва болка в костта, която варира по продължителност и интензивност. Тя се засилва нощем, а ако остеосаркомът е твърде близо до кожата, по нея може да се наблюдава и подутина, която е твърда.
Голяма част от диагностицираните остеосаркоми се намират около раменната или тазобедрената става, както и около коляното. Възможно е да настъпи накуцване в резултат на болката, ограничаване на движението и болка при вдигането на тежести (когато туморът е в ръката).
С развитието на остеосаркома общото състояние на болния човек значително се влошава. Появяват се симптоми като отпадналост, повишаване на температурата, отслабване, бледа кожа, липса на апетит, постоянна умора.
В напреднал стадий на остеосаркома туморът може да причини язва по кожата и дори да излезе отвън с неприятна миризма. Най-ранните метастази на остеосаркома са в белите дробове, които се развиват след приблизително 7-8 месеца от появата на заболяването.
Диагностициране на остеосарком
Поставянето на диагнозата остеосарком е трудна задача, а в много случаи се поставя грешна диагноза. Последствията от това са неправилно лечение и забавяне на същинското лечение, което води до развитие на усложнения и може да се наложи ампутация.
Първата стъпка в откриването на остеосарком е назначаване на рентгенография. Ако по време на прегледа възникнат съмнения за злокачествено образувание на костите, специалистът пристъпва към провеждане на други изследвания.
Най-честите такива са компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Въпреки всички тези изследвания обаче категоричната диагноза се поставя само чрез хирургично вземане на проба от костната тъкан, която се изследва под микроскоп, за да могат да се открият раковите клетки.
Лечение на остеосарком
Лечението на остеосаркома се състои в назначаване на химиотерапия, която е последване от хирургическа намеса. Остеосаркомът е агресивен тумор, който има нужда от комбинация от няколко вещества.
След като благодарение на химиотерапията максимално се смали туморът, следва хирургично отстраняване на остатъка от него. В по-голяма част от случаите може да се запази засегнатият крайник или по-голяма част от него, а ампутациите на цял крайник са по-редки.
Остеосаркомът е много агресивно заболяване, а преживяемостта варира в широки граници. Зависи най-вече от това дали туморът е метастазирал и в други области, а наличието на метастази в белия дроб утежнява прогнозата за преживяемост. В 70% от случаите се наблюдава 5-годишна преживяемост.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!