Руски учени от Държавния университет в Екатеринбург съобщиха, че са на крачка от създаването на еликсира на вечната младост. Чудодейното лекарство, което ще поддържа вечно младия външен вид, е създадено на бактериална основа от микроорганизми, открити в останките на мозъка на мамут, намерен в студена Якутия, съобщава ИТАР-ТАСС.
Става дума за животостимулиращи аеробни бактерии. Според специалистите те ще могат да послужат за основа за създаването на еликсир на вечната младост. Първоначалните опити с откритите в условията на вечен студ микроорганизми показали смайващи резултати. В лабораторни условия те били имплантирани в опитни мишки. Наблюдението показало, че те подобрили значително живота на дребните гризачи.
Известно е, че мишките живеят в лабораторни условия не повече от три години. След имплантирането на микроорганизмите обаче животните станали много по-активни. Макар и на пределна възраст според мишите стандарти, животните имали вид и държание на съвсем млади индивиди.
Животните, получавайки пробиотична добавка, активизират своята жизнеспособност и могат да имат потомство и като по-възрастни. Евентуалните лабораторни изследвания върху хора е възможно да дадат подобен стимулиращ ефект, прогнозира Виктор Чернявски, професор по медицинските науки в университета на Екатеринбург и автор на изследването.
Идеята за създаване на еликсир на вечната младост е древна, колкото и животът, но първа обоснована хипотеза за създаването му е изказана през 1881 година от германския биолог Август Вайсман. Според него смъртта поради старост е изобретение на еволюцията, а не неизбежен резултат от здравословна авария. Ученият е смятал, че организмът може един вид да бъде излъган и по този начин да избегне естествения ход на еволюцията.
Подкрепа за теорията на Вайсман изказва почти сто години по-късно, през 1972 година, британецът Джери Кер, директор на Генетичната лаборатория в Кеймбридж. Той публикува в Джърнъл оф кенсър статия, в която пише, че всяка жива клетка разполага с програма за самоубийство, наречена от него и сътрудниците му апоптоза. Англичанинът смята, че този процес може да бъде избегнат.
