Прекалената срамежливост при децата трябва да се вземе под сериозно внимание от техните родители. Когато на обществени места детето се държи за родителя и отказва всякакъв контакт с когото и да било, това определено трябва да предизвика безпокойство.
Симптомите за прекалената срамежливост включват отказа на детето да говори с когото и да било. То не иска да играе в група с други деца, винаги се дистанцира и предпочита да остава само.
Временната срамежливост се преодолява. Упоритата обаче е притеснителна. На някои деца им е трудно да се впишат в групата, но след това им е по-добре там. Срамежливостта в повечето случаи се преодолява в детската градина или най-късно в началните училищни класове. Други обаче остават срамежливи и занапред.
В най-честият случай детето се притеснява от възрастни, които са различни от техните родители. Това се усеща най-изострено, когато става въпрос за мъже. Когато обаче то е срамежливо и сред връстниците си, това определено говори за тежка фаза на състоянието.
Контактът с връстници помага на детето да развие умението си да общува с други хора, техните чувства, както и всички умения за сближаване по-нататък в живота. Състоянието засяга момченцата в много по-голяма част от момиченцата. С времето тяхното социално умение и познание изостава и те стават по-незрели от връстниците си.
В някои случаи срамежливостта спрямо деца от същата възраст, съученици и добре познати може да е породена от страхове. Детето се страхува на подсъзнателно ниво от това как ще го възприемат другите.
Колкото по-изолирано е едно дете, толкова отношението на околните се влошава. Преследвани и подигравани, те все по-трудно печелят приятели. Ако отношението се запази по-продължително време, тези деца се сдобиват с проблеми със своето емоционално и психическо здраве.
Родителите и възрастните около детето са тези, които трябва да му помогнат да преодолее това изключване и дори преследване от другите деца. Ако родителят усети, че нещо подобно се случва в детската градина или в училището, то веднага трябва да говори с възпитателите и учителите. Ако детето все пак не се социализира, се налага спешна помощ от детски психолог.
Когато детето има подобни проблеми, могат да се направят много неща, за да му се помогне. Родителите могат да организират събирания с негови връстници у дома, където обстановката му е по-позната. Това ще му даде повече сигурност и увереност.
То може да се запише на спорт или в някакви извънкласни занимания. Един откровен разговор също може да помогне. Родителите трябва да окуражават детето да се сприятелява със своите връстници и ако това не става - да му помогне да намери решение за проблема си.
