Невробиологът Таня Фишър твърди, че много съвременни хора не разбират разликата между съчувствие и съпричастност, като определят и двата типа за емпати, но истината е, че само съпричастните мога да изпитват истинска емпатия.
Емпатията не е единствената утеха и опит да разведриш близкия си човек, който преживява сериозна трудност. Това показва, че вие разбирате сложната ситуация и за да съчувствате на някого, не е необходимо да ви е близък.
Емпатията обаче е нещо съвсем различно. Тя може да се наблюдава дори при малките бебета в родилното, които плачат заедно. Съпричастността изисква не само да разбираш чуждата болка и трудности, но и да ги преживяваш заедно с човека, който ги споделя.
Въпреки че съчувстващите хора също са с добри намерения, съпричастните са тези, които ще направят всичко възможно да ви помогнат на практика и има няколко признака, по които да ги познаете.
1. Рядко говорят за себе си – ематичните хора никога не използват личния си опит, за да ви дават съвети, а се опитват да вникнат в същината на вашия проблем и да ви насочат, спрямо обстоятелствата, в които сте попаднали, Истински съпричастните хора няма да омаловажат това, което ви се случва, като концертират вниманието върху себе си;
2. Справят се с мъчителните чувства – докато повечето хора използват позитивните лозунги, за да повдигнат духа си, емпатите не се страхуват да се изправят пред болезнените теми. Клишетата няма да решат проблемите ни, а действията, след като се изправим пред трудностите, вместо да ги замаскираме;
3. Не съдят – емпатите никога няма да поставят срок, в който трябва да се справите с проблема си. Те знаят, че на всеки отделен човек му е необходимо различно време, за да се освободи от грижите, както и различни методи, чрез които да го направи;
4. Не омаловажават проблема ви - често хората смятат, че ако представят проблема ви в много по-лоша светлина, това ще ви помогне. Но в действителност не е така. Омаловажавайки чуждите проблеми, карате околните да се чувстват зле от факта, че страдат.
