Всеки знае, че одеколонът е онази ароматна вода, която мъжете използват след бръснене. И която продължава да се носи във въздуха доста време след като те са се обръснали.
Макар ние жените да не използваме одеколон, вероятно ще Ви бъде интересно да научите, че точно тази ароматна вода някога се е пиела за здраве. А не за да ухаят мъжете приятно.
Та ето каква всъщност е любопитната и определено странна история на одеколона.
Одеколонът е изобретение на Джовани Мария Фарина, италианец, преместил се да живее в Кьолн, Германия. Там и днес продължава да има музей в негова памет, но ще срещнете името му като Йохан Мариа Фарина.
Джовани Мария Фарина бил в много близки взаимоотношения с чичо си - Жан-Пол Феминисл, и водели редовна кореспонденция. Чичото на Фарина бил болнав човек и често се отдавал в търсене на лекове за своите болежки. Един ден попаднал в малък манастир във Флоренция и разбрал за съществуването на лечебна вода, която давала на всеки, който я приема, здраве и дълголетие. Намерил рецептата за направата ѝ и я споделил с племенника си. За всичко казано дотук няма писмени доказателства, но това е версията на историята на одеколона, която се разказва сред бръснарите.
Джовани Мария Фарина добавил и свои съставки към гореспоменатата рецепта. И така се родил одеколонът, който първоначално бил наричан Aqua Mirabilis, което в превод означава Чудотворна вода. А след като чудотворната вода придобила популярност, Фарина я кръстил Eau de Cologne или Вода от Кьолн.
Одеколонът на Фарина, който открил и първата в света фабрика за производство на чудотворната вода, съдържал съставки като гроздов спирт, лавандула, бергамот, лимон, жасмин и др. Но никой не я използвал за да се парфюмира, макар в онези години (одеколонът съществува от 1709 г.) и мъжете и жените определено да са имали необходимост от това.
Хората продължавали да го използват за лечебни цели и директно го пиели. Явно не са прекалявали с количеството, защото не се е чуло някой да се е гътнал от това. Добавяли са по няколко капки одеколон във виното си или водата си и са се надявали да са следващите столетници. И така чак до средата на 18 век. Впечатляващо, нали?
