Съществуването на апендицита отдавна е загадка за учените. Никой не знаеше доскоро за какво служи малката тънка тръбичка, прикрепена за дебелото черво. Разпространеното мнение бе, че тя е ненужен и закърнял орган, забравен от еволюцията на човешкото тяло.
Сега обаче учени най-сетне разкриха какво е приложението на така склонния към болезнени възпалния орган, който редовно бива отстраняван чрез хирургическа намеса. Оказва се, че апендицитът служи за резервоар за полезни бактерии в червата. Теорията е на учение от американския университет в Аризона.
В продължение на две десетилетия доцент Хедър Смите изучава чревните характеристики на 533 различни видове бозайници, като през цялото това време тя се е съсредоточила в изследвания в степента на развитие на апендикса при различните бозайници.
Тя установила, че докато при някои животни като примати, уомбати и зайци има такъв орган, при други като кучетата и котките такъв липсва. Тя открила също така, че апендиксът е еволюирал при 30 отделни видове. Веднъж появил се почти никога не изчезва от еволюционната линия.
Животните с такъв орган имат по-висока концентрация на лимфоидната тъкан в стомаха си, което играе важна роля в имунната система. Тази тъкан може да стимулира растежа на някои видове полезни бактерии, които могат да се съхраняват в апендицита, така че те навлизат в организма при нужда, каквато се явява например при диария.
Проучване на доцент Смит показва, че хората, на които този орган е отстранен, се нуждаят от повече време, за да се възстановят от заболявания, особено от такива, при които полезните бактерии се изпаряват от тялото.
Апендицитът при средностатистическия възрастен човек е дълъг от пет до десет сантиметра и има диаметър около осем милиметра. Всяка година около 1.5 милиона човека в Европа биват оперирани заради опасно подуване на този орган. Учените предполагат, че възпалението се дължи на запушване на връзката между органа и дебелото черво.
