Човешкото обоняние се счита за слабо в сравнение с това на други бозайници като кучета, маймуни и плъхове. Но за това твърдение няма неоспорими научни данни. Всъщност се оказва, че усещането за някои миризми дори е по-добро при хората, като в това число влизат ароматите на виното, шоколада и бананите.
Д-р Джон Макган е доцент в университета Рутгър. Пред списание Сайънс ученият твърди: Усещането за миризма е също толкова добро при хората, колкото и при другите бозайници като кучетата и гризачите. Човешкото обоняние може да открие и определи огромен брой миризми, а за някои сме дори по-чувствителни от животните.
Освен това и хората са способни да проследяват пътеки от аромати, например миризмата на шоколад. Поведенческите и афективните състояния при хората също са повлияни от усещането за мирис.
Разбира се, не можем да се конкурираме с кучетата по летищата, които надушват определени нелегални съставки в багажа, или с полицейските кучета, чиито способности за проследяване са ключови при някои криминални разследвания.
Но се оказва, че и хората могат да следват миризми. Изследователи в Бъркли провели експеримент, при който студентите пълзели на четири крака, носели очила, с които не виждали нищо, и изолиращи слушалки и успели да надушат следа от шоколадово олио по земята.
Много учебници по психология утвърждават мита за слабото ни обоняние, твърдейки, че можем да помиришем само 10 000 различни съединения. Пол Брока е анатом от 19 век, на когото дължим идеята, че сме с лошо обоняние. Той подчертава относително малкия обем на човешкия обонятелен лоб в сравнение с останалата част на мозъка. Но усещането за мирис не се подобрява единствено чрез увеличаване на размера му.
Д-р Макган казва, че кучетата може да са по-добри в разграничаването на миризмата на урина от пожарен кран, а хората могат да бъдат по-добри при разграничаването на миризмата на хубаво вино, но малко такива сравнения имат действителна подкрепа от експерименти. Различни проучвания предполагат, че различните видове могат просто да бъдат по-чувствителни към различни аромати.
Идеята, че имаме лошо обоняние, е подкрепена от генетични проучвания, които показват, че плъховете и мишките имат гени за около 1000 различни рецептора за миризми, докато хората имат 400. Но когато става вътрос за човешкото обоняние, не може нещата да се обобщават само с тези числа.
Миризмите са много по-важни за нас, отколкото осъзнаваме. Те влияят върху човешкото поведение, предизвиквайки спомени и емоции, определяйки избора ни на партньор или кулинарните ни предпочитания.
Има регистрирани случаи, в които определена миризма отключва симптоми на посттравматичен стрес например. От друга страна, загубата на обоняние би могла да е сигнал за проблеми с паметта и дори предвестник на заболявания като болестта на Алцхаймер и болестта на Паркинсон.
