Посттравматичният стрес, познат още като посттравматично стресово разстройство, представлява тревожно разстройство, което се развива след излагане на събитие, причиняващо психологическа травма.
Според редица изследователи силният страх може да потисне онази част от мозъка, която е отговорна за по-лесното преодоляване на страховете. Ако това увреждане настъпи с необходимата продължителност и сила, човек развива посттравматичен стрес.
Най-честите събития, които могат да отключат това разстройство, са физическо нападение, мъчение, катастрофа, поставяне на тежка диагноза, откриване на мъртъв близък, изнасилване и други тежки ситуации.
Посттравматичният стрес започва като закъснял или твърде продължителен отговор към съответното стресово събитие. Когато са налице определени личностни черти или невротичен проблем, те могат да утежнят протичането на стресовия синдром.
Малко са хората, които след преживяването на изключително тежка стресова ситуация успяват да се справят с натиска, който психиката започва да оказва върху съзнанието. Голяма част от тях изпадат в дълги моменти на стрес и тревога.
Посттравматичният стрес може да се разгърне веднага след преживяването на тежък момент и да продължи години наред, а в много тежките случаи – дори за цял живот.
Симптоми при посттравматичен стрес
Страдащите от посттравматичен стрес имат три основни групи симптоми. На първо място, не могат да спрат отново и отново да преживяват травматичното събитие.
Тези преживявания може да включват спомени, които изплуват без контрол, кошмари, внезапни проблясъци от момента. Всички тези симптоми карат човек отново да се чувства сякаш отново преживява събитието. Много често спомените се връщат и когато човекът чуе или види нещо, което му напомня за инцидента.
Посттравматичният стрес дава и физически симптоми като проблеми със съня, гняв, силна раздразнителност, депресия, проблеми с концентрирането, постоянно усещане за напрежение. В редки случаи може да се наблюдават остри и драматични пристъпи на страх в резултат на стимули, които внезапно са събудили неприятен спомен.
Друг много характерен белег на посттравматичния стрес е избягването, което човек прави, опитвайки се да не мисли за стресиращото събитие. Той може да се опитва да избягва места, хора или предмети, които му възвръщат симптомите.
Повишената бдителност е един от най-разпознаваемите симптоми на посттравматичния стрес и според психиатрите именно тя провокира появата на спомени от инцидента в съня, както и обземане на паника и тревожност.
Според психолози при някои хора се наблюдава почти пълна или частична загуба на способността да контактуват с други хора, което граничи със социопатия.
Децата също много често страдат от посттравматичен стрес. Симптомите при тях включват нощно напикаване, проблеми в поведението, проблеми с концентрацията.
Диагностициране на посттравматичен стрес
Поставянето на диагнозата посттравматичен стрес се извършва на база снемане на анамнезата. Търси се информация за преживяна стресова случка, негативни симптоми, както и стресови детски преживявания. При поставянето на диагнозата е задължително да се търсят признаци като тревожност, депресия, злоупотреба с алкохол, хапчета, цигари или наркотици.
Лечение на посттравматичен стрес
Основното лечение на посттравматичния стрес се изразява в комбинирана терапия с медикаменти, които да намалят симптомите, антидепресанти и психотерапия. Много полезна в случая е когнитивно-поведенческата терапия, която се разгръща в три основни насоки.
В първият етап терапевтът помага за справяне с чувствата и напрежението, във втория вече пациентът трябва да застане лице в лице с болезнените спомени. Третият етап включва промяната на негативните мисли и справяне с проблемите. Колко ще е продължителността на терапията зависи от тежестта на травмите, наличие на други проблеми и различни особености в характера.
Всеки човек може да си помогне и сам с различни техники. На първо място, е много важно да не се прекъсва връзката с близки и приятели, защото именно тяхната подкрепа е от много голямо значение за преодоляване на проблема.
Някои способи за релаксация като медитация и йога също могат да бъдат полезни. Прекараното време в природата зарежда с енергия и е голяма крачка за нормализирането на загубения душевен мир.
Ако пък човек попадне в другата ситуация – негов близък да страда от посттравматичен стрес, той също може да направи няколко неща. Първо, не оставяйте вашия близък да се затвори и не се обиждайте, ако не желае да говори с вас.
Опитайте се да му създавате социални контакти – бърза среща на кафе с приятели или разходка определено може да повдигне настроението. Колкото по-рано се предприемат мерки срещу посттравматичния стрес, толкова по-големи са шансовете за преодоляване на състоянието и предотвратяване на усложнения в психически аспект.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!