В класацията за най-работливи нации българите останаха доста назад. Оказва се, че дори гърците се трудят повече от нас. Най-работливи пък са в Швеция.
В ЕС средната продължителност на кариерата е 35 години и половина. Най-кратка е трудовата кариера на италианците, българите и гърците. Това са последните данни на европейската статистическа служба.
По данни на Евростат 15-годишният италианец очаква да се труди 30.7 години, за да се пенсионира. Пред българина на същата възраст има общо 32.1 години трудов живот. В Гърция тийнейджърите ги очаква една дълга трудова кариера, в размер на 32.3 години.
От това колко дълъг е трудовият стаж в една държава, най-лесно се измерва способността ѝ да се справя със застаряването на населението. В Европа предстои увеличаване на пенсионната възраст, което ще цели да разтовари от натиска осигурителните системи при все по-застаряващо население. Така ще се увеличи престоят на европееца на пазара на труда. Това обаче е пряко зависимо от качеството на здравето на населението и неговите навици.
Най-работливите европейци са мъжете от Холандия - с 42.5 години, както и датчаните - с 41 години. Най-мързеливи пък са българските мъже, от които се очаква да са на пазара на труда 33.4 години.
При дамите с най-дълга трудова кариера са датчанките - 37.5 години. Най-малко работят жените в Малта – едва 26.7 години. Българките ги надминават с 30.8 години работен стаж.
Интересното е, че страната ни е с най-малка разлика в продължителността на трудовата кариера между двата пола. С годините тя се топи все повече.
