Изследване, публикувано от Националната академия на науките в САЩ, доказва, че колкото по-възрастен е човек, толкова по-щастлив става. Теорията разбива на пух и прах убеждението, че хората на средна възраст са най-застрашената прослойка от човешкото население.
Хората имат подобни схващания поради редицата задължения, които имат, бъдейки в тази възраст, свързани със семейството и работата си, както и от нерадостните мисли, че всичко хубаво си е отишло с младостта.
Учените от Националната академия на науките в САЩ обосновават твърдението си след изключително по мащабите си проучване, проведено сред повече от 352 хиляди британци и американци от двете страни на Атлантическия океан. Повечето от участниците са били на мнение, че най-щастливите години от човешкия живот са тези след пенсионирането.
За да бъдат успокоени и не дотам скандализирани българските пенсионери, четящи тези редове, редно е да споменем, че участниците в допитването са посочили, че щастието на стари години идва само и единствено, ако е подкрепено със стабилно здраве, финансова осигуреност и наличието на близки роднини и/или брачен партньор.
Според специалистите най-нещастни са хората от 30 до 35-годишна възраст. Това са годините, когато човек е най-черноглед и склонен към депресия. Тогава повечето от тях все още не са се наложили в своята кариера и тепърва се сблъскват с трудностите на семейния живот. Безгрижната младост е вече отминала, а сигурността на средната възраст още не е постигната.
Луис Волпер от Университетския колеж в Лондон, който е съавтор на идеята за изследването уточнява, че душевната хармония е възможна, само когато има наличие на гореспоменатите фактори. Той разказва, че след 45-та си годишнина постепенно хората започват да са все по-весели и оптимистично настроени. Пикът на положителните емоции идва около 70-80 години, допълва той, цитиран от Сън.
Въпреки оптимистичните изводи, до които са стигнали учените, изследването им е обект на много критики. Техни колеги от няколко университета в Източна Европа и Южна Америка им опонират, че то не е взело предвид политико-икономическата ситуация, в която живеят хората.
Мигел Астуро от университета в Буенос Айрес твърди, че резултатите ще бъдат коренно различни, ако проучването се проведе в Аржентина и Бразилия примерно.
