Стомашният кръвоизлив представлява сериозно усложнение на редица заболявания на стомаха и дванадесетопръстника. Най-често кървенето от стомаха е резултат на стомашни язви. В зависимост от източника на кървене (дали е под или над дванадесетопръстника), кървенето може да бъде два вида – кървене от горния или от долния край на храносмилателната система.
Повръщането на ясна кръв (хематемеза) означава, че източникът на кървене се намира в горната част на храносмилателния тракт. Ако пък болният повръща тъмнокафява материи, то най-вероятно става въпрос за спряло или забавено кървене.
Тъмните и черни изпражнения със зловонна миризма (мелена) са симптом, който говори за кървене в горната част на храносмилателната система, но е важно да се отбележи, че източници в тънките черва и дебелото черво също могат да се проявят с мелена.
Когато кървенето произлиза от долния интестинален тракт, то се проявява с наличието на ясна кръв в изпражненията. Възможно е кръвта да е в минимални количества и заради това да не е видима с просто око. В такъв случай подобно кървене може да се открие само със специални тестове за т.нар. окултни кръвоизливи.
Когато стомашният кръвоизлив е от горната част на храносмилателната система, най-вероятно става въпрос за възпалителни болести по хранопровода, язва, варици по хранопровода, карцином. Стомашният кръвоилизив от долната част е симптом за болест на Крон, колити, хемороиди, рак или др.
Видове Стомашен Кръвоизлив
Стомашният кръвоизлив може да бъде малък като количество и без сериозни последици за общото здравословно състояние, но всяко едно кървене изисква лекарска намеса. Освен според тежестта на кръвоизлива (лека или тежка), той може да се раздели и на остър или хроничен.
Хроничен кръвозлив означава, че кръвозагубата е била продължителна и лека, а самият организъм е изградил различни компесаторни механизми и се държи добре и при сравнително ниски стойности на хемоглобина.
Когато обаче става въпрос за остър кръвоизлив, състоянието може да се влоши много бързо и да се стигне до опасни животозастрашаващи ситуации, които изискват спешна компенсация на кръвозагубите.
Причини за Стомашен Кръвоизлив
Причините за възникване на стомашен кръвоизлив са разнообразни, но в голяма част от случаите са сериозни заболявания и състояния, на които трябва да се обърне спешно внимание.
Това са варици на хранопровода, гастрит, тумор на стомаха, пептична язва, ерозия на стомаха, гастроезофагеална рефлуксна болест, болест на Крон, колити, некротизиращ ентероколит, дивертикулоза, чревни полипи, тумори в червата, алкохолизъм, чернодробни заболявания (цироза, чернодробна недостатъчност), тромбоцитопения, паразитни заболявания, цьолиакия, някои видове инфекции (ебола, антракс, жълта [треска] и др.).
Възможно е стомашен кръвоизлив да се получи и при прием на някои медикаменти – такива например са антикоагулантите, аспиринът и други нестероидни противовъзпалителни средства.
Симптоми при Стомашен Кръвоизлив
Кръвоизливите, които произхождат от горната част на храносмилателната система, най-често протичат с два основни симптома – мелена и хематемеза. Повърнатата кръв може да има от светлочервен до тъмнокафяв цвят. При наличие на мелена, изпражненията на болния са лъскави и черни, редки и с много неприятна миризма. Достатъчно е изтичането на повече от 50 мл кръв от стомаха или червата, за да се проявят типичните меланозни изпражнения.
Продължителното кървене от стомаха, но на по-малки количества кръв, не предизвиква мелена, а желязодефицитна анемия. В резултат на анемията болният страда от чувство за умора и болка в гърдите. Други придружаващи симптоми могат да са виене на свят и коремна болка, често уриниране, недостиг на въздух, бледа кожа. Оскъдното кървене в някои случаи може да протече безсимптомно.
Много често стомашният кръвоизлив протича с отпадналост и сънливост, умора, понижена работоспособност. При голяма кръвозагуба може да се наблюдават опасни симптоми като тахикардия и понижение на кръвното налягане.
Диагностициране на Стомашен Кръвоизлив
Диагностицирането на стомашния кръвоизлив е сложен процес, който много зависи от симптомите, които пациентът има – наличие на черни изпражнения, окултно кървене, тежест на кръвоизлива, клиничните резултати. При повръщане на кръв и кръв в изпражненията веднага се появяват съмнения за източник на кървене от стомаха се слага стомашна сонда и се извършва ендоскопия.
Друга много полезна диагностична манипулация е извършване на гастродуоденоскопия. Това е важно ендоскопско изследване, което се извършва в първите 24 часа от началото на кръвоизлива и открива източника на кървенето между 70 и 90 % от случаите.
Ако пациентът има кръв в изпражненията и източникът на кървенето не може да бъде уточенн с колпоскопия или гастроскопия, то се извършват ангиография и сцинтриграфия. С помощта на тези 2 техники се търсят и откриват източници на кървене, които са в дебелото или тънкото черво. Ако възникне съмнение за кървене от тънкото черво, то трябва да се назначи и рентгеново изследване с двоен контраст.
Лечение на Стомашен Кръвоизлив
Лечението на стомашния кръвоизлив протича в няколко етапа. Първоначално е много важно да се направи реанимация на пациента, защото състоянието е изключително опасно. Назначават се интравенозни течности или кръвопреливане, което най-често се прави при много нисък хемоглобин, причинен от кръвозагубата. Основното лечение на стомашния кръвоизлив зависи от причината, поради която е възникнал.
Ако кръвозагубата е значителна, задължително трябва да се направи компенсация на загубената кръв чрез вливане на водно-солеви разтвори. При тежка кръвозагуба се влива и плазма. Могат да се назначат кръвоспиращи медикаменти, както и препарати с желязо, които да регулират анемията.
Ако се установи, че стомашният кръвоизлив е предизвикан от медикаменти, то те незабавно се спират. В много случаи се назначават т.нар. инхибитори на протонната помпа. Това са медикаменти, които намаляват киселинността на стомашните сокове и по този начин намаляват агресивните фактори, които разрушават тъканите на стомаха.
Много често стомашното кървене спира благодарение на горепосочените мерки. Възможно е обаче болестното състояние да не може да бъде овладяно чрез консервативни методи и тогава се налага оперативна кръвоспираща интервенция.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
