Какво представлява жълтата треска
Жълтата треска представлява остро инфекциозно заболяване, което протича с хеморагичен, токсикоинфекциозен синдром и тежко увреждане на бъбреци и черен дроб. Заболяването спада към групата на особено опасните инфекции. Причинителят на жълтата треска е вирус Viscerophyllus tropicus от семейство Togaviridae.
След ухапването от комар, вирусът навлиза в лимфните възли, а оттам и в кръвта. Вирусът атакува предимно сърцето, бъбреците и черния дроб. Нарушените функции на дроба предизвикват жълтеница, която причинява пожълтяване на бялото на очите и кожата. Това пожълтяване дава наименованието на заболяването жълта треска.
В световен мащаб има около 200 000 случая на жълта треска, които причиняват 30 000 смъртни случаи всяка година. Вирусът има епидемичен характер в тропическите области на Африка и Латинска Америка. Броят на случаите с жълта треска се увеличава през последните десетилетия поради отслабения имунитет на хората към инфекции, обезлесяването, урбанизацията и изменението на климата.
Видове жълта треска
Жълта треска на джунглата – това е треска, при която източник на заразата са маймуни, а преносителите на зараза са комарите. Човекът се заразява след ухапване от комар. Този вид треска се среща предимно в Африка, Южна и Средна Америка.
Жълта треска град тип – тук източникът на заразата е болен или здрав вирусоносител. Преносителят на инфекцията отново са комарите. Веригата на зараза се изразява в следната верига: човек – комар – човек. Жълтата треска град тип се среща в Южна Америка.
Жълта треска селски тип – източник на заразата е човекът, а преносителите са комарите.
Симптоми при жълта треска
Инкубационният период на жълтата треска е от 6 до 9 дни. След това започват да се проявяват симптомите на болестта, които протичат в няколко етапа:
Първият етап е общ токсикоинфекциозен с много остро начало на проява на симптомите. Появява се висока температура, достигаща 40 градуса, втрисане, силни болки в стави и мускули, главоболие. Гърлото, устната кухина и кожата на шията са силно зачервени. Наблюдава се т.нар. симптом на заешките очи – представлява силно зачервяване на конюктивите.
Вторият стадий е интоксикационният – започва след три или четири дни от началото на заболяването и трае една седмица. Наблюдава се силно изразена обща интоксикация – гадене и повръщане, в което има примеси на кръв.
Черният дроб е увеличен и силно болезнен. През петия или шестия ден от болестта се появява и тежка бъбречна недостатъчност. Тази фаза е фатална в около 20% от случаите.
Третият стадий на болестта вече е оздравителен. Той трае няколко дни.
Диагностициране на жълта треска
Жълтата треска е трудна за диагностициране, особено по време ранните етапи. Тя може да бъде объркана с тежка малария, хеморагична треска, вирусен хепатит, както и отравяне. Назначават се кръвни тестове, които могат да открият антитела срещу жълтата треска, произведени в отговор на инфекцията. Изключително важни за правилната диагностика са данните за пребиваване на болния в епидемични райони, както и съчетанието на тежката интоксикация с полиорганно засягане.
Лечение на жълта треска
Не съществува специфично лечение за жълтата треска, а само поддържащо лечение, което е насочено към треската и дехидратацията. Бактериалните инфекции се лекуват с антибиотици, а поддържащата терапия може да подобри състоянието на тежко болните. Хоспитализацията е препоръчителна, защото в някои случаи може да се наложи интензивна грижа поради бързото влошаване на състоянието на болния. При тежка бъбречна недостатъчност се прави диализа.
Оцеляването след прекарването на жълта треска осигурява доживотен имунитет на човека. Най-често оздравелите нямат тежки органни увреждания.
Предпазване от жълта треска
Ваксинирането е единственият сигурен начин за предпазване от болестта. Ваксината дава имунитет срещу болестта в продължение на 10 години. Много е важно да се знае, че ваксината не е ефективна след заразяването с жълта треска.
Преди пътуване в опасните епидемиологични райони, човек трябва да се запознае с евентуалните опасности и начините за предпазване. Няколко седмици преди отпътуването се препоръчва посещение при личен лекар, който да даде повече информация относно ваксината и рисковете, които крие заболяването.
Статията има информативен характер и не замества консултация с лекар!
